Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 63

— Значи те отиват на брега — каза безизразно тя.

— Да. А вие отивате ли?

Тя беше с шапка за слънце, както забеляза той, и с елегантна чанта и обувки. Видът й показваше, че се е готвела да слезе на брега. Въпреки това, след една безкрайно дълга пауза, тя поклати глава.

— Не — каза мис Хендърсън. — Смятам да остана тук. Имам да пиша много писма.

Обърна се и се отдалечи.

Като пухтеше след сутрешната си обиколка от четиридесет и осем тура по палубата, генерал Форбс зае нейното място.

— Аха! — възкликна той, когато очите му зърнаха отдалечаващите се фигури на полковника и двете момичета. — Значи такава е работата! Къде е мадам?

Поаро му обясни, че мисис Клапъртън е решила да прекара деня в леглото си.

— Не вярвайте на такива приказки! — И старият воин затвори хитро едното си око. — Тя ще стане за обед — и ако оня клетник го хванат, че отсъства без разрешение, ще има голяма олелия.

Но прогнозите на генерала не се сбъднаха. Мисис Клапъртън не дойде на обед и до момента, когато полковникът и придружаващите го госпожички се върнаха на кораба в четири часа, тя не се беше появявала.

Поаро беше в своята каюта, когато чу лекото, виновно почукване на съпруга по отсрещната врата. Клапъртън повтори чукането, пробва дръжката на вратата и накрая извика един стюард.

— Вижте какво, никой не ми отговаря. Имате ли ключ?

Поаро стана бързо от леглото си и излезе в коридора.

Новината се пръсна мълниеносно из кораба. Ужасени и невярващи, хората научиха, че мисис Клапъртън е била намерена мъртва в леглото си — с местна кама, забита в сърцето й. Огърлица от кехлибар се валяла на пода в каютата.

Слуховете следваха един след друг. Всички продавачи на огърлици, които са били този ден на борда, бяха призовани и разпитани! Голяма сума в брой изчезнала от едно чекмедже в каютата! Банкнотите били описани! Не, не били описани! Откраднати били скъпи бижута! Никакви бижута не били взети! Един старец бил арестуван и признал, че той е извършил убийството!

— Кое от всичко това е вярно? — попита мис Ели Хендърсън, причаквайки Поаро. Лицето й беше бледо и тревожно.

— Уважаема мадмоазел, откъде да зная?

— Разбира се, че знаете — отвърна мис Хендърсън.

Беше късно вечерта. Повечето пътници се бяха прибрали в каютите си. Мис Хендърсън поведе Поаро към няколко шезлонга откъм защитената страна на кораба.

— Сега ми кажете — заповяда му тя.

Поаро я огледа замислено.

— Случаят е интересен — каза той.

— Вярно ли е, че са й откраднали много ценни бижута?

Поаро поклати глава:

— Не. Няма липсващи бижута. Изчезнали са само малко пари от едно чекмедже.

— Никога вече няма да се чувствам в безопасност на кораб! — каза мис Хендърсън и потръпна. — Има ли някакви улики кой от тези цветнокожи зверове го е извършил?

— Не — каза Еркюл Поаро. — Цялата история е доста… странна.

— Какво искате да кажете? — попита рязко Ели.

Поаро разпери ръце:

— Eh bien — да вземем фактите. Мисис Клапъртън е била мъртва най-малко от пет часа, когато са я намерили. Изчезнали са малко пари. Кехлибарена огърлица лежи на пода до леглото й. Вратата е заключена, а ключът липсва. Прозорецът — прозорец, а не илюминатор — е откъм палубата и е отворен.