Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 60

Мис Ели Хендърсън ги следеше отдалеч и като че ли тази гледка я отвращаваше.

Застанал на вратата на пушалнята, Поаро също наблюдаваше.

Груб, треперлив глас изрече зад него:

— Ако бях мъж на тази жена, като нищо щях да й тегля ножа.

Старият господин, известен сред по-младите на кораба с непочтителното прозвище Дядото на всички чаени плантатори, току-що се беше дотътрил в пушалнята.

— Момче! — извика той на стюарда. — Донеси ми една чашка уиски.

Поаро се наведе да прибере едно листче от бележник, забравено от нещата в чантата на мисис Клапъртън. Оказа се, че това е част от рецепта, която съдържа дигиталин. Той я прибра в джоба си с намерение да я даде по-късно на мисис Клапъртън.

— Да — продължи възрастният пътник. — Отровна жена. Имаше една такава в Пуна. Беше през осемдесет и седма година.

— Някой тегли ли й ножа? — попита Поаро.

Старият господин поклати тъжно глава.

— За една година вкара съпруга си в гроба. Клапъртън трябва да се опомни. Оставя жена си да си вири главата твърде много.

— Тя държи торбата с парите — изрече сериозно Поаро.

— Ха-ха! — разсмя се старият господин. — Много правилно го казахте. Държи торбата с парите. Ха-ха!

Две момичета нахълтаха в пушалнята. Едното беше кръглолико с лунички и тъмна коса, която стърчеше на всички посоки, като че бе брулена от силен вятър, другото също имаше лунички и кестенява коса.

— Спасение… спасение! — извика Кити Муни. — Ние с Пам ще спасяваме полковник Клапъртън.

— От жена му — изрече задъхано Памела Криган.

— Според нас той е голям сладур…

— А тя е просто ужасна — забранява му всичко! — възкликнаха двете момичета.

— А той пък ако не е с нея, е с онази Хендерсън…

— Която е сравнително приятна. Но ужасно стара…

Те изтичаха навън, като се задъхваха между кикотенията си:

— Спасение… спасение…

Това, че идеята за спасението на полковник Клапъртън не беше обикновена приумица, а съвсем сериозен проект, стана ясно същата вечер, когато осемнадесетгодишната Пам Криган дойде при Еркюл Поаро и прошепна:

— Гледайте сега, мосю Поаро, как ще го отмъкнем под носа й за лунна разходка по палубата с лодките.

Точно в този момент полковник Клапъртън казваше:

— Вярно е, че един Ролс-Ройс струва много пари, но пък е кола за цял живот. Моята кола…

— Моята кола, Джон — прозвуча рязко и отчетливо гласът на мисис Клапъртън.

Той не се показа засегнат от нейната нелюбезност. Или беше вече свикнал с такова отношение, или…

„Или какво?“ — рече си Поаро и се отдаде на размисъл.

— Да, мила моя, твоята кола — каза Клапъртън, поклони се на жена си и довърши изречението си напълно спокоен.

„Voila се qu’on appelle le pukka sahib²⁸ — помисли Поаро. — Но генерал Форбс твърди, че Клапъртън не е никакъв джентълмен. Чудя се кое от двете е вярно.“