Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 58
Агата Кристи
Самият генерал не забеляза усмивката. Той погледна часовника си, стана и каза:
— Малко движение. На кораб човек трябва да поддържа формата си — и премина на палубата през отворената врата.
Мис Хендърсън погледна човека, който се бе усмихнал. Този поглед беше предназначен да покаже, че тя е готова да завърже разговор със своя спътник.
— Доста е енергичен, нали? — рече дребният човечец.
— Обикаля палубата точно четирийсет и осем пъти — отговори мис Хендърсън. — Какъв стар клюкар! А казват, че ние, жените, сме обичали скандалите!
— Колко неучтиво!
— Французите са толкова учтиви — продължи мис Хендърсън. В гласа й прозвуча нотка на любопитство.
Дребният мъж откликна веднага:
— Аз съм белгиец, мадмоазел.
— О! Белгиец.
— Еркюл Поаро. На вашите услуги.
Името събуди някакъв спомен. Дали не го бе чувала преди?
— Харесва ли ви това пътуване, мосю Поаро?
— Откровено казано, не. Беше идиотщина да се оставя да ме склонят. Аз се отвращавам от
— Съгласете се, че сега е почти съвсем спокойно.
Мосю Поаро призна това неохотно:
— В този момент — да. Затова съм живнал малко. Отново проявявам интерес към това, което става около мен… Например впечатлен съм от вашия изключително умен подход към генерал Форбс.
— Искате да кажете… — започна мис Хендърсън и спря.
Еркюл Поаро кимна:
— От вашето умение да извличате същината на скандала. Възхитително!
Мис Хендърсън се разсмя без свян:
— Това за гвардията, нали? Знаех, че то ще накара стареца да запелтечи от яд. — Тя доверително се наведе напред. — Признавам, че
Поаро я погледна замислено — нейната тънка, добре запазена фигура, будните й тъмни очи, прошарената й коса; всяка жена на четиридесет и пет години би била доволна да изглежда като нея.
Ели каза изведнъж:
— Сетих се! Не сте ли вие известният детектив?
Поаро кимна:
— Много сте мила, мадмоазел. — Ала не направи опит да я опровергае.
— Колко вълнуващо — продължи мис Хендърсън. — И сега ли сте по „горещата следа“, както пишат в книгите? Да не би сред нас да се крие престъпник? Или задавам недискретни въпроси?
— Ни най-малко. Ни най-малко. Мъчително е да разочаровам вашите очаквания, но аз съм тук като всички останали — да се забавлявам.
Каза го с такъв мрачен глас, че мис Хендърсън се разсмя:
— О! Утре ще можете да слезете на брега в Александрия. Били ли сте друг път в Египет!
— Никога, мадмоазел.
Мис Хендърсън стана малко неочаквано от мястото си.
— Смятам да придружа генерала за обичайната му разходка — обяви тя.
Поаро скочи учтиво на крака.
Тя му кимна едва-едва и отмина по палубата.
В очите на Поаро за миг се появи озадачен израз, а после, с лека усмивка на устните си, той пъхна глава през вратата и огледа палубата. Мис Хендърсън, облегнала се на парапета, разговаряше с един висок мъж с войнишка стойка.
Усмивката на Поаро като че ли стана по-изразителна. Той се дръпна в пушалнята много предпазливо, както костенурката се прибира в корубата си. За момент Поаро остана съвсем сам в пушалнята, макар да беше убеден, че това няма да е за дълго.
