Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 46

— Благодаря — рече Поаро, като се отпускаше в един плетен стол. — Предполагам, че нямате сироп? Не, не, няма нищо. Малко обикновена газирана вода тогава… без уиски. — И добави с прочувствен глас, докато домакинът му слагаше чашата пред него: — Уви, мустаците ми са омекнали. От горещината е!

— Какво ви носи насам, в този тих край? — попита Харисън, като се отпусна в друг стол. — Удоволствие?

— Не, mon ami, работа.

— Работа? В това затънтено място?

Поаро кимна важно:

— Но, да, приятелю, не всички престъпления се извършват сред многолюдни тълпи, нали?

Другият се разсмя:

— Предполагам, че това беше доста идиотска забележка от моя страна. И какво престъпление ви е довело тук или това е нещо, за което не бива да питам?

— Питайте — отвърна детективът. — Дори предпочитам да ме разпитате най-подробно.

Харисън го погледна изненадано. Той долови нещо необикновено в поведението на Поаро.

— Значи разследвате престъпление? — продължи той доста колебливо. — Сериозно ли е престъплението?

— От най-сериозните.

— Искате да кажете…

— Убийство.

Еркюл Поаро изрече тази дума с такъв апломб, че Харисън просто се втрещи. Детективът гледаше право в него и отново в погледа му имаше нещо необикновено, така че Харисън просто не знаеше как да продължи. Накрая той каза:

— Не съм чувал за никакво убийство.

— Така е — отговори Поаро. — Не бихте могли да чуете за него.

— Кой е бил убит?

— Засега никой — отсече Поаро.

— Как така?

— Ето защо ви казах, че не бихте могли да чуете за него. Разследвам престъпление, което още не е извършено.

— Вижте, това са глупости.

— Съвсем не. Ако човек може да разследва престъплението, преди то да е извършено, това е много по-добре, отколкото ако го разследва после. Може дори — това е моя идея — да го предотврати.

Харисън го гледаше смаяно.

— Не говорите сериозно, мосю Поаро.

— Напротив, съвсем сериозен съм.

— И действително вярвате, че ще бъде извършено престъпление? О, пълен абсурд!

Еркюл Поаро завърши първата част от изречението си, без да обърне никакво внимание на възклицанието на събеседника си:

— Освен ако не успеем да го предотвратим. Точно това имам предвид, mon ami.

— Да го предотвратим. Ние?

— Да, ние. Ще имам нужда от вашето съдействие.

— Затова ли дойдохте тук?

Отново Поаро погледна към него и отново неопределимото нещо накара Харисън да се почувства неловко.

— Дойдох, мосю Харисън, защото аз… ъ-ъ-ъ… държа на вас.

А после прибави с напълно различен глас:

— Виждам, мосю Харисън, че тук имате гнездо на оси. Трябва да го унищожите.

Промяната на темата накара Харисън да се намръщи озадачено. Той проследи погледа на Поаро и смотолеви:

— Всъщност аз се канех да го направя. Или по-точно ще го направи Клод Лангтън. Помните ли младия Лангтън? Той беше на същата вечеря, на която се запознахме. Довечера Лангтън ще дойде да унищожи гнездото. Тази работа буквално го въодушевява.

— О! — възкликна Поаро. — И как ще го направи?

— С бензин и градинска пръскачка. Ще донесе своята пръскачка — тя е по-голяма от моята.

— Има и друг начин, нали? — попита Поаро. — С калиев цианид?