Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 44

Предварителното следствие беше два дни по-късно. Междувременно ново доказателство излезе на бял свят — някакъв скитник бе признал, че е прескочил стената на градината на Лий Хаус, където често спял в една незаключена барака. Той заявил, че в дванадесет часа в полунощ чул двама мъже да се карат на висок глас в стая на първия етаж. Единият искал пари, другият гневно му отказвал. Скрит зад един храст, скитникът видял как двамата минават насам-натам зад осветения прозорец. В единия той разпознал мистър Продъроу, собственика на къщата; другия той определи със сигурност като мистър Паркър.

Тогава стана ясно, че съпрузите Паркър са дошли в Лий Хаус, за да шантажират Продъроу и когато по-късно се разбра, че името на мъртвеца е всъщност Уендовър и че той е бил лейтенант във флотата и е замесен във взривяването на първокласния кръстосван „Меритот“ през 1910 година, случаят като че започна бързо да се разплита. Предполагаше се, че Паркър, който е знаел за ролята на Уендовър в тази история, е открил къде живее и му е поискал пари, за да мълчи, но другият е отказал. В разгара на свадата Уендовър извадил пистолета си, ала Паркър го грабнал от ръцете му и го застрелял, като след това се постарал да представи случилото се като самоубийство.

Паркър беше подведен под съдебна отговорност с право на защита. Ние присъствахме на заседанието на полицейския съд. Когато си тръгнахме, Поаро поклати глава.

— Трябва да е така — промърмори на себе си той. — Да, наистина трябва да е така. Няма да отлагам повече.

Отиде в пощата и написа бележка, която изпрати по специален куриер. Не видях до кого беше адресирана. После се върна в хана, където престояхме до края на този паметен уикенд.

Поаро беше неспокоен, разхождаше се непрестанно до прозореца и обратно.

— Очаквам посещение — обясни ми той. — Не е възможно… изобщо не е възможно да се лъжа. А, ето и…

За мое пълно недоумение в следващия миг в стаята влезе мис Крег. Тя беше изгубила предишното си спокойствие и дишаше тежко, като че ли беше тичала. Видях в очите й страх, когато погледна към Поаро.

— Седнете, мадмоазел — каза любезно Поаро. — Правилно съм се досетил, нали?

Вместо отговор тя избухна в сълзи.

— Защо го направихте? — попита тактично Поаро. — Защо?

— Толкова го обичах! — отвърна тя. — Бях му бавачка, когато беше малко момче. О, бъдете милостив към мен!

— Ще направя всичко, каквото мога. Но вие разбирате, че не мога да допусна да бъде обесен един невинен човек — дори когато той е долен мошеник.

Мис Клег приседна и каза с нисък глас:

— Може би в края на краищата и аз не бих постъпила така. Направете това, което е редно.

После стана и избяга от стаята.

— Тя ли го е убила? — попитах аз, напълно объркан.

Поаро се усмихна и поклати глава.

— Сам се е застрелял — отвърна той. — Спомняте ли си, че Продъроу носеше носната си кърпа в десния ръкав? Това ми подсказа, че е левак. Боейки се от изобличение след бурния си разговор с мистър Паркър, той се самоубил. На сутринта мис Клег дошла, както обикновено, да го събуди и го намерила да лежи мъртъв. Както ни каза току-що, тя го познава от малко момче и е изпълнена с гняв срещу семейство Паркър, които са го подтикнали към тази позорна смърт. Тя гледа на тях като на убийци и ненадейно й се предоставя възможност да ги накара да страдат за злото, което са предизвикали. Само тя знае, че Продъроу е левак. Премества пистолета в дясната му ръка, притиска пръстите на мъртвеца върху оръжието, затваря прозореца и го запъва, пуска на пода ръкавеленото копче, което е взела от долните стаи и напуска спалнята на господаря си, като заключва вратата и скрива ключа.