Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 47
Агата Кристи
Харисън погледна малко учудено.
— Да — отговори той, — но това вещество е доста опасно. Рисковано е да държиш такива химикали вкъщи.
Поаро кимна сериозно.
— Да, отровата е смъртоносна — заключи той. Изчака един миг, а после повтори със сериозен глас: — Смъртоносна отрова.
— Полезна е, ако искаш да се отървеш от тъща си, а? — изрече Харисън със смях.
Но Еркюл Поаро остана сериозен.
— Сигурен ли сте, мосю Харисън — продължи той, — че мосю Лангтън наистина смята да унищожи гнездото ви с бензин?
— Съвсем сигурен съм. Защо?
— Просто се питах. Днес следобед бях в аптеката в Барчестър. За една от покупките си трябваше да се разпиша в книгата за отровните препарати. Видях какво пишеше на последния ред — покупка на калиев цианид и беше подписано от Клод Лангтън.
Харисън се ококори.
— Странно — каза той. — Лангтън ми каза онзи ден, че никога няма и да помисли да използва това вещество; дори рече, че калиевият цианид не би трябвало изобщо да се отпуска за такава цел.
Поаро гледаше към градината. Гласът му прозвуча съвсем тихо, когато зададе въпроса си:
— Симпатичен ли ви е Лангтън?
Другият се стресна. Изглежда въпросът го завари съвсем неподготвен.
— Аз… аз… хм, значи… разбира се, допада ми. Защо да не ми допада?
— Просто се питах — каза спокойно Поаро — дали ви е симпатичен. — И тъй като другият не отговори, той продължи: — Питам се дали и вие сте му симпатичен.
— Накъде биете, мосю Поаро? Имате нещо наум, което не мога да проумея.
— Ще бъда съвсем откровен. Вие сте сгоден, предстои ви брак, мосю Харисън. Познавам мис Моли Дийн. Тя е много очарователна, много красива девойка. Преди годежа й с вас тя беше сгодена за Клод Лангтън. Заряза го заради вас.
Харисън кимна.
— Не питам — продължи Поаро — какви са причините: тя може да е имала основание за това. Но трябва да ви кажа, че Лангтън не е забравил, нито простил за отнетата му годеница.
— Грешите, мосю Поаро. Кълна се, че грешите. Лангтън е джентълмен, той е приел нещата като мъж. Лангтън беше учудващо коректен с мен — правеше всичко възможно да се държи като приятел.
— А това не ви ли се струва неестествено? Употребихте думата „учудващо“, но не изглеждате ни най-малко учуден.
— Какво искате да кажете, мосю Поаро?
— Искам да кажа — отвърна Поаро и гласът му придоби нова нотка, — че човек може да прикрива омразата си, докато дойде подходящият момент.
— Омраза? — Харисън поклати глава и се разсмя.
— Англичаните са много глупави — каза Поаро. — Мислят си, че могат да измамят всеки и че никой не може да измами тях. Джентълменът — добрият човек — не може да бъде според тях злосторник. И понеже са храбри, но глупави, понякога умират без нужда.
— Вие като че ли ме предупреждавате — каза Харисън тихо. — Вече разбирам какво ме озадачаваше през цялото време. Вие ме предупреждавате да се пазя от Клод Лангтън. Дошли сте днес при мен да ме предупредите…
Поаро кимна. Изведнъж Харисън скочи на крака.
— Но вие сте
