Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 43

Тогава Поаро й зададе един въпрос:

— Как спеше обикновено господарят ви — на отворен или на затворен прозорец?

Мис Клег помисли.

— Обикновено прозорецът му беше отворен, поне горното малко прозорче.

— Но сега то е затворено. Можете ли да ми обясните защо?

— Не, освен че е почувствувал течение и го е затворил.

Джап й зададе още няколко въпроса и я освободи. После се зае да разпитва съпрузите Паркър поотделно. Мисис Паркър беше склонна към истерия и сълзи; мистър Паркър беше с груби обноски. Отрече ръкавеленото копче да е негово, но тъй като жена му преди това го бе разпознала, това никак не подобри положението му; отрече и да е бил в стаята на Продъроу, което накара Джап да заключи, че има достатъчно доказателства да поиска задържането на мистър Паркър.

Като остави Полард да пази арестувания, Джап изтича до селото и се свърза със службата си по телефона. Поаро и аз се върнахме в хана.

— Вие сте необичайно тих — казах аз на приятеля си. — Не се ли интересувате от случая?

— Напротив, извънредно много ме интересува. Но ме и озадачава.

— Мотивът е неясен — изрекох замислено, — но съм убеден, че Паркър не е стока. Обвинението срещу него изглежда съвсем ясно, само дето отсъства мотивът, но по-късно и той ще излезе наяве.

— Нещо особено да ви е направило впечатление? Нещо, пропуснато от Джап?

Погледнах любопитно Поаро.

— Какво пак криете в ръкава си, Поаро?

— Апропо, какво беше скрито в ръкава на мъртвия?

— О, онази носна кърпа!

— Точно така, онази носна кърпа.

— Моряците ги носят в ръкавите си — казах замислено аз.

— Отлично, Хейстингс, въпреки че не това имах предвид.

— Нещо друго?

— Да, миризмата от цигарен дим не ми излиза от ума.

— Аз не подуших никакъв — извиках с почуда.

— Нито пък аз, cher ami.

Погледнах го с интерес. Трудно е да разбереш кога Поаро се шегува, но той изглеждаше напълно сериозен и дори леко намръщен.