Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 144

— Мили боже! Чарлз, как можа да ти дойде на ум подобно нещо! Да вземеш ложа за утре вечер! Не помниш ли, че утре вечер сме поканени в Камден Плейс? И че отиваме специално заради лейди Далримпъл, дъщеря й и мистър Елиът, най-важните ни роднини, за да им бъдем представени? Как може да си толкова отнесен!

— Хайде, хайде, — отговори Чарлз, — какво пък толкова, някаква си вечеринка! Дори не си струва човек да помни такива неща! Ако искаше да ни види, баща ти би могъл да ни покани на обяд. Прави, каквото си искаш, но аз лично отивам на театър.

— Така ли! Чарлз, казвам ти, ще постъпиш направо отвратително, пък и обеща да отидеш!

— Не, не съм обещавал нищо. Само подсмръкнах, поклоних се и казах „драго ми е“. Това не е никакво обещание.

— Но ти трябва да отидеш, Чарлз. Би било непростимо, ако не отидеш. Поканени сме специално, за да бъдем представени. Винаги сме поддържали добри отношения със семейство Далримпъл! Когато в единия род се случва някакво събитие, другият веднага бива уведомен. Пък сме и близки роднини, както знаеш, също и с мистър Елиът, с когото непременно трябва да се запознаеш. Трябва да имаш предвид, че той ще наследи баща ми и един ден ще бъде глава на нашия род.

— Не ми говори за глави и наследници, — извика Чарлз, — не съм от онези, които ще обърнат гръб на ръката с камшика, за да се кланят на някакво си изгряващо слънце. Ако не бих си направил труда да отида заради баща ти, защо ще ходя заради наследника? Това ми се вижда направо скандално. И какъв ми е на мен този мистър Елиът? — Ан искрено се забавляваше от нехайния му тон. Тя успя да забележи, че капитан Уентуърт се е превърнал целият в слух и не откъсва поглед от Чарлз. Последните думи на зет й насочиха към нея погледа на капитан Уентуърт.

Чарлз и Мери продължиха в същия тон: той — полусериозно-полуподигравателно, настояваше да отидат на театър, а Мери — неизменно сериозна, разпалено му противоречеше, като не пропусна да отбележи, че макар и самата тя да е решила твърдо, че ще отиде в Камден Плейс, определено би се смятала за пренебрегната, ако отидат на театър без нея. Наложи се мисис Масгроув да се намеси.

— По-добре да отложим театъра. Чарлз, защо не отидеш да запазиш ложата за вторник? Ще бъде жалко, ако се наложи да се разделяме, а и мис Ан няма да може да дойде, при положение, че в къщата на баща й има гости. Сигурна съм, че нито на мен, нито на Хенриета ще ни се ходи на театър, ако не дойде и мис Ан.

Нейното внимание предизвика у Ан чувство на дълбока признателност. Беше й благодарна, защото тези думи й даваха възможност да заяви решително:

— Ако зависеше само от мене, госпожо, събирането у дома не би представлявало никаква пречка, освен за Мери, разбира се. Подобни развлечения не ми доставят удоволствие и с радост бих отишла на театър, особено с вас. Но си мисля, че ще е по-добре да не опитваме този вариант. — Беше казала какво мисли, но след това се разтрепери, защото знаеше колко внимателно я слушат, и дори не посмя да вдигне поглед, за да провери какъв е ефектът от нейните думи.