Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 143

— Не, — извика Ан на секундата, — не е възможно да е той, сигурна съм. Трябваше да тръгне от Бат в девет сутринта да се върне едва утре.

Докато изричаше тези думи, тя усети погледа на капитан Уентуърт върху себе си и се почувства смутена и потисната; колкото и незначително да бе това, което каза, Ан веднага съжали, че се е изтървала.

Мери се раздразни, защото другите биха останали с впечатлението, че не познава собствения си братовчед, и разпалено заговори за приликата на господина със семейните черти, още по-настойчиво занарежда, че това не може да не е мистър Елиът и отново призова Ан да отиде до прозореца и сама да се убеди. Ан нямаше никакво намерение да се подчини и се опита да си придаде спокоен и безразличен вид, но след миг изпита страшно неудобство, тъй като долови как две-три от присъстващите дами си размениха усмивки и многозначителни погледи, сякаш се чувстваха посветени в някакво съзаклятие. Очевидно слуховете се разпространяваха с невероятна бързина, а след настъпилото мълчание беше съвсем сигурно, че отсега нататък щеше да се разпространяват още по-светкавично.

— Ама ела де, Ан, — извика Мери, — ела и ще видиш. Ако не побързаш, ще ги изтървеш — сега се ръкуват и той се обръща да си върви. Аз да не мога да позная мистър Елиът, как пък не! Май че си забравила какво стана в Лайм.

Ан тръгна бавно към прозореца, за да скрие собственото си смущение и за да може Мери най-после да миряса. Стигна тъкмо навреме, за да се убеди, че това наистина е мистър Елиът! За миг дори не повярва на очите си, а после видя как той тръгва в едната посока, а мисис Клей забързано пое в противоположната. Ан се опита да скрие колко е изненадана от приятелската беседа между двама души с взаимно изключващи се интереси и каза:

— Да, мистър Елиът, разбира се. Какво пък толкова, предполагам, че е решил да замине по-късно, или аз не съм разбрала добре — след което се върна на мястото си малко по-спокойна, като се надяваше, че се е измъкнала достойно от положението.

Гостенките се наканиха да си тръгват и си взеха довиждане, а Чарлз любезно ги изпрати до вратата, след което изкриви лице в подигравателна гримаса и с това изрази пренебрежението си към тяхното посещение. После подхвана:

— Е, мамо, направих за теб нещо, което ще ти хареса. Ходих до театъра и запазих ложа за утре вечер. Не съм ли добро момче, а? Знам, че обичаш театъра, а и места има за всички ни — ложата побира девет човека. Поканих и капитан Уентуърт, и съм сигурен, че на Ан също ще й е приятно да дойде. Всички обичаме театъра. Нали съм постъпил добре, мамо?

По обичайния си добродушен начин мисис Масгроув изрази огромното си желание да отиде на театър, ако идат Хенриета и останалите, когато Мери я прекъсна с тревожен вик: