Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 111

Глава 19

Докато адмирал Крофт се разхождаше с Ан и изразяваше желанието си да привлекат капитан Уентуърт в Бат, самият капитан вече пътуваше към този град. Той пристигна още преди мисис Крофт да му е писала и Ан го видя още на следващия ден, щом излезе да се разходи.

Мистър Елиът придружаваше двете си братовчедки и мисис Клей. Намираха се на Милсъм Стрийт, когато започна да вали — не силно, но все пак достатъчно, за да потърсят подслон за дамите и още по-достатъчно за мис Елиът, която се възползва от предимството да бъде закарана вкъщи с каретата на лейди Далримпъл, която зърнаха недалече от тях. Тъкмо се канеха да влязат в магазина на Моланд, когато мистър Елиът пристъпи към лейди Далримпъл и я помоли за съдействие. След малко се върна при тях с успешно изпълнена мисия, разбира се лейди Далримпъл била особено щастлива да ги закара вкъщи и след няколко минути щяла да дойде при тях.

Каретата на нейно благородие беше всъщност кабриолет и не можеше да побере спокойно повече от четирима души. Мис Картре придружаваше майка си, затова не беше възможно да се качат наведнъж и трите дами от Камден Плейс. За мис Елиът не можеше и дума да става — другите можеха да търпят всякакви неудобства, но за нея това беше изключено. Позабавиха се, докато си разменяха любезности в рамките на спора коя от останалите две да се качи в каретата. Дъждът бе дреболия, нищо работа и Ан беше съвсем искрена, като каза, че предпочита да се поразходи с мистър Елиът. Ала дъждът се оказа дреболия и за мисис Клей, тя не била усетила дори капчица дори, а и обувките й били плътни! Много по-плътни от тези на Ан — с две думи, в любезността си тя бе не по-малко готова за една разходка с мистър Елиът. Този въпрос бе дискутиран между двете с такова благородство, щедрост и учтивости, че трябваше да се намесят и останалите, за да разрешат най-после техния спор — мис Елиът настоя да се качи мисис Клей, тъй като без друго била малко понастинала, а когато призоваха на помощ мистър Елиът, той определи обувките на Ан като по-подходящи от тези на мисис Клей.

Беше решено с каретата да отпътува мисис Клей и тъй като спорът се водеше до прозореца, в този момент Ан зърна съвсем ясно и отблизо капитан Уентуърт, който вървеше по улицата в посока към центъра.

Ан се стресна силно, но никой го не забеляза, освен самата тя, затова побърза да си повтори, че е най-голямата глупачка на света, задето не може да се контролира и се държи така нелепо! В продължение на няколко минути не виждаше нищо пред себе си, светът плуваше пред погледа й като в мъгла. Беше загубила ума и дума, а когато с усилие на волята успя да се овладее, видя, че другите все още чакат каретата, а мистър Елиът (винаги на нечии услуги) тъкмо се канеше да завие по Юниън Стрийт, за да свърши нещо по поръка на мисис Клей.