Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 110

— Тук наистина грешите, сър, в държанието на капитан Бенуик никога не бих заподозряла липсата на пламенен дух. Обноските му са изключително приятни и според мене, всички го харесват.

— Така да бъде, дамите си знаят най-добре, ала на мен Джеймс Бенуик ми се вижда твърде кротък и макар че със Софи може да сме малко пристрастни в този случай, не може да не харесваме Фредерик повече от него. Нещо във Фредерик ни допада много повече.

Ан се почувства натясно. Тя просто бе искала да противопостави на адмирала широко разпространената максима, че мекотата на обноските съвсем не изключва пламенността на духа, далеч не бе искала да представи държанието на капитан Бенуик като възможно най-доброто на света. Тя се поколеба и тъкмо се канеше да каже, че не е искала да прави сравнение между двамата приятели, когато адмиралът каза внезапно:

— И това, дето ви казах, е съвсем вярно, не е просто някаква клюка. Самият Фредерик ни го съобщи. Вчера сестра му получи писмо от него, в което ни разказва всичко, а той пък го научил от писмо на Харвил, който му писал от самото място на действието — от Апъркрос.

Ан не устоя на изкушението и каза:

— Надявам се, адмирале, че в писмото си капитан Уентуърт не загатва нищо, което да притесни вас и сестра му. Миналата есен действително като че ли имаше нещо между него и Луиза Масгроув, но се надявам в крайна сметка чувствата между тях да са поизгаснали, без някой да е наранен от това. Надявам се, че писмото му не внушава настроение на човек, който се чувства измамен.

— Не, ни най-малко. От начало до край няма и помен от проклятие или дори недоволство.

Ан сведе глава, за да прикрие усмивката си.

— Не, не, Фредерик не е човек, който ще вземе да жали и да се оплаква, прекалено силен е за подобни работи. Ако момичето си е харесало друг, защо да не се омъжи за него?

— Разбира се. Но аз имах предвид друго — дали в писмото на капитан Уентуърт няма нещо, от което да се разбере, че се чувства измамен от своя приятел — това може да се почувства, нали разбирате, дори и да не е изразено с думи. Би ми било много мъчно, ако се разруши приятелство като тяхното или пък подобни обстоятелства хвърлят сянка върху отношенията им.

— Да, да, сега ви разбрах. В писмото няма нищо такова. Той не дава и най-малкият повод да се мисли, че е сърдит за нещо на Бенуик, пише само: „Това ми се вижда много чудно, защото си имам причини да не мога да го разбера.“ Не, дори от самия начин, по който е оформил писмото си, човек никога не би допуснал, че е имал някакви намерения към същата мис… Как й беше името, казвате? Съвсем искрено се надява двамата да са щастливи заедно, а пък аз си мисля, че в подобно пожелание едва ли може да се открие нещо, което той не иска да прости.

Ан не споделяше твърдата увереност на генерала по този въпрос, но беше безсмислено да го разпитва повече, затова се задоволи само да го слуша и от време на време да отрони по някоя забележка от най-общ характер. Така адмиралът имаше възможност да говори така, както той виждаше нещата.

— Горкият Фредерик! — каза той накрая. — Сега ще трябва да започва всичко отново с някое друго момиче. Според мене той трябва да дойде в Бат. Софи ще му пише и ще го помоли да пристигне. Сигурен съм, че тук има достатъчно красиви момичета. Няма смисъл пак да ходи в Апъркрос, защото, както разбирам, другата госпожица Масгроув е склонила да се омъжи за братовчед си, младия пастор. Не мислите ли, мис Елиът, че не е зле да се опитаме да го доведем в Бат?