Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 9

Той заговори:

— Ти знаеш какво изпитвам, Хилда, трябва да го знаеш.

— Не съм толкова сигурна.

— Но аз съм ти го казвал, казвал съм ти толкова пъти как мразя всичко там, и къщата, и околността, и всичко. В спомените ми има само мъка. Ненавиждам всяка минута, прекарана там. Само като си спомня майка ми и всичките страдания, които тя изтърпя там…

Жена му кимна съчувствено.

— Тя беше толкова добра, Хилда, толкова търпелива. Беше на легло и често я мъчеха болки, но тя понасяше, всичко понасяше. И като си спомня как баща ми — лицето му изведнъж потъмня — непрекъснато й причиняваше мъка, как я унижаваше, как се хвалеше с любовните си похождения, как й изневеряваше, без да си направи труда поне да го прикрие…

Хилда каза:

— Тя не е трябвало да се примирява. Трябвало е да го напусне.

В отговора му се усети укор:

— Тя беше твърде добра, за да го направи. Мислеше, че е неин дълг да остане. Освен това там беше домът й — къде можеше да отиде?

— Би могла да си изгради свой живот.

Дейвид раздразнено я прекъсна:

— Не и тогава. Ти не разбираш. В онези дни жените просто не постъпваха така. Те се примиряваха. Търпеливо понасяха всичко. Тя трябваше да мисли и за нас. Дори и да се беше развела с баща ми, какво би станало? Той щеше да се ожени отново. Нашите интереси щяха да бъдат накърнени. Тя не можеше да не се съобрази с всичко това.

Хилда не отговори. Дейвид продължи:

— Не, тя постъпи правилно. Тя беше светица! Изтърпя всичко докрай, без да се оплаква.

Жена му подхвърли:

— Е, поне на теб е говорила. Иначе откъде щеше да знаеш?

Лицето му просветля и той каза по-нежно:

— Да, на мен разказваше. Знаеше колко я обичах. Когато се спомина… — Той замълча и прекара пръсти през косата си. — Хилда, беше ужасно! Боже, какво отчаяние! Тя беше още толкова млада, защо трябваше да умре? Той я уби — баща ми я уби! Разби сърцето й, той беше причината за смъртта й. Тогава реших, че няма да живея под един покрив с него. Просто се махнах далеч от всичко.

Хилда кимна.

— Постъпил си разумно. Точно това е трябвало да направиш.

— Баща ми искаше аз да се заема с фабриките. Това означаваше да живея там. Нямаше да мога да го понеса. Не мога да си представя как го понася Алфред.

— Той никога ли не възропта? Беше ми казал, че изоставил другата си кариера.

Дейвид кимна.

— Алфред щеше да става военен. Баща ни беше уредил всичко. Алфред, най-големият брат, трябваше да стане кавалерийски офицер, а ние с Хари да поемем бизнеса, Джордж щеше да се заеме с политика.

— И какво стана?

— Хари развали всичко! Той винаги беше ужасно непокорен. Задлъжня много и все имаше неприятности. Един ден изчезна с неколкостотин лири, които не бяха негови. Остави бележка, че канцеларският стол не му подхождал и че смятал да опознае света.

— И повече не се обади?

— Ами! — засмя се той. — Обаждаше се доста често! Телеграфираше за пари от всички краища на света и обикновено ги получаваше!