Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 4

— Е, беше неприятно — обясни тя, — защото аз трябваше да продължа, а шофьорът на нашата кола беше убит.

— И това не ви ли разстрои?

Големите тъмни очи го погледнаха учудено.

— На всеки му идва времето, нали? Дори и да идва неочаквано, така от небето — буф! — то си е смърт като всяка друга. Сега си жив, утре те няма — така е в живота.

Стивън се засмя.

— Е, трудно бих ви нарекъл пацифистка.

— Как бихте ме нарекли? — Непознатата дума явно я обърка.

— Прощавате ли на неприятелите си, сеньорита?

Пилар поклати глава.

— Аз нямам неприятели. Но ако имах…

— Ако имахте?

Той я наблюдаваше, впечатлен от красивата и жестока извивка на устните й. Тя мрачно отсече:

— Ако имах неприятели, ако някой ме мрази и аз го мразя, щях да му прережа гърлото ей така…

Изразително замахна с ръка. Жестът беше толкова рязък и груб, че Стивън се отдръпна.

— Вие сте една кръвожадна млада особа.

Пилар попита съвсем хладнокръвно:

— А вие какво бихте направили с вашите неприятели?

Той се втренчи в нея, понечи да каже нещо, после се засмя.

— Просто се чудя. Наистина се чудя!

Тя неодобрително отбеляза:

— Но сигурно… сигурно вие знаете.

Мъжът стана сериозен, пое си въздух и тихо каза:

— Да, знам.

След това, като бързо смени тона си, попита:

— Какво ви накара да дойдете в Англия?

Пилар мрачно отвърна:

— Ще живея при английските си роднини.

— Разбирам.

Той се облегна назад, като продължи да я наблюдава. Опита се да си представи какви са тези роднини, как ли ще я приемат, опита се да я види в компанията на някое сдържано английско семейство край коледната трапеза.

Момичето попита:

— Как е, хубаво ли е в Южна Африка?

Той заговори за Южна Африка. Тя слушаше с щастливото изражение на дете, на което разказват приказка. Нейните наивни и прями въпроси го забавляваха. Той не устоя на изкушението и наистина превърна разказа си в нещо като вълшебна приказка.

Завръщането на останалите обитатели на купето сложи край на това преживяване. Той стана, погледна я с усмивка и излезе в коридора.

На вратата, докато се обръщаше да даде път на една възрастна дама, погледът му се спря на етикета на чуждестранен плетен куфар, явно нейния. Той прочете името й — госпожица Пилар Естравадос — и когато продължи към адреса, очите му се разшириха от изненада, която премина в нещо друго — Горстън Хол, Лонгдейл, Адълсфийлд.

Той се обърна към момичето, но погледът му вече беше различен — объркан и подозрителен. Застана навън в коридора, запали цигара и се смръщи.

III

В голямата всекидневна в Горстън Хол, обзаведена в синьо и златно, Алфред Лий и жена му Лидия обсъждаха плановете си за Коледа. Алфред беше мъж на средна възраст със солидно телосложение, благодушно лице и кротък поглед. Когато говореше, произнасяше думите отчетливо, тихо и акуратно. Главата му, потънала в раменете, както и цялата му фигура създаваха впечатление за инертност. Съпругата му Лидия беше изключително слаба, но с бързи и грациозни движения и излъчваше енергичността на ловджийска хрътка. В острите й черти и повехналата й кожа нямаше красота, но лицето й внушаваше достойнство. Гласът й звучеше очарователно.