Читать «Певците на времето» онлайн - страница 177

Крейк изцяло се съгласи с нея. И все пак, точно в този момент едно от очите като че се фокусира върху него, а устните се размърдаха, сякаш се опитваха да изрекат нещо. Но се чу само един пресеклив стон и Сю-линг бързо се наведе над болния.

— Какво ти е, скъпи? — А когато треперещите устни замряха неподвижни, тя започна да го успокоява. — Не се ядосвай, дето не стана от първия път. Съвсем скоро ще можеш да говориш нормално — и да правиш всичко останало, обещавам ти!

Тя провери показанията на апаратите и всичките тръби и кабели, които стърчаха от тялото на Куинтеро под най-различни ъгли, след което грижовно намести бинтованата глава върху възглавницата. Когато се увери, че пациентът й кротко спи, тя се изправи и се прозя. После нададе ухо към граченията на двете Костенурки.

— Какво според теб правят те, Франсис? — попита Сю-линг.

— Опознават се, предполагам. Едва ли им е много лесно в този момент.

Тя кимна.

— Стори ми се, че… — Крейк забеляза, че тя не използва име, а просто посочи към пациента, — … че искаше да им каже нещо преди малко, когато се отбиха тук. Но аз не им позволих да останат дълго, защото той бе прекалено възбуден, и не разбрах за какво става дума.

— Не знаех, че вече говори!

— Да, говори. Е, не много добре, но то е само въпрос на време.

— И не знаеш какво е искал да им каже? — измърмори Крейк.

— Дори не съм сигурна, че изобщо е искал нещо да им казва, Франсис. Но все пак определено беше нещо във връзка с Костенурките. Успях да разбера само две думи. Едната беше „Малкия“. Сигурна съм, че втората беше „обещание“.

Крейк повтори двете думи. Те предизвикаха у него само слаб интерес… докато значението им внезапно не изплува в съзнанието му.

— Разбира се! — извика силно той и Сю-линг сърдито му направи знак да пази тишина. — Прав е! — продължи Крейк малко по-тихо, но не по-малко развълнувано. — Трябва да побързаме, преди да е станало късно! Обещанието на Малкия!

Отне му часове; обсъди всяка точка с всичките си спътници на „Златната кошута“, с изключение на Костенурките, за да е сигурен, че не е пропуснал нищо. Накрая Франсис Крейк сведе направените петдесетина предложения до списък от пет клаузи. Прочете ги два пъти. После преплете пръсти и изпрати Марко Рамос да намери и доведе Костенурките в контролната зала.

Докато чакаше, прочете списъка още веднъж, за всеки случай. Пет клаузи, всяка от които можеше да се сравнява с „Декларацията на правата на гражданите“ или с „Магна харта“:

„Предвид неоценимите заслуги на човечеството, Братството…

(бяха умували върху тези уводни думи по-дълго, отколкото върху самите клаузи, но в крайна сметка се спряха на този вариант)

… се съгласява да извърши следните промени в своята политика, влизащи в сила веднага:

1. Братството никога вече няма да прави опити за намеса в човешката наука, образование и всяка друга дейност;

2. Братството ще предостави на човечеството мостри от всеки уред, машина и проект, които бъдат поискани, и ще съдействува на човешките учени за възпроизвеждането им; особено що се касае за вълновите космически кораби;