Читать «Певците на времето» онлайн
Фредерик Пол
Annotation
Хората ги нарекли „Костенурките“. Били представители на висша раса, дошла да завладее Земята с мирните средства на търговията. За човечеството настъпили времена на изобилие и привидно спокойствие, докато един ден… Майката на всички Костенурки изчезнала. Надменните завоеватели били принудени да търсят помощта на човешката наука, обявена от тях за ерес. Хора и извънземни се отправили на дръзко и рисковано пътешествие отвъд пределите на вселената.
Фредерик Пол, Джак Уилямсън
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
info
Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Певците на времето
На Стивън Хокинг
С признателност за вдъхновението, за което той никога не ще узнае, и най-вече за това, че е Стивън Хокинг.
Всъщност, що е това време? Ако никой не ме пита — знам.
Поискам ли да го обясня, като ме пита някой — не знам.
Времето е винаги.
Времето е всичко.
Времето е илюзия, но няма друга истина освен времето.
1.
На Земята съществото бе известно като Върховния Буревестник, но в действителност бе Костенурка — така човешките същества наричаха благодетелите си от космоса. Но и „Върховен Буревестник“ не бе истинското му име. Просто така го знаеха повечето човеци. Официално се обръщаха към него с титлата му, която беше Отговорник по надзора. Естествено, той имаше име на своя си език, но за човеците това не беше никак важно. Те не се и надяваха, че някога ще могат да произнесат пискливите грачения и високочестотни съскания, от които се състоеше езикът на Братството.
Отговорникът насочи око надолу към своя събеседник и помръдна един от закривените си нокти, обхванати в ципа.
— Е, Млади Братко — рече той любезно, ако скърцащият му глас изобщо би могъл да прозвучи любезно, — това ще са задълженията ти като Сътрудник.
Младият Брат използва и двете си очи, за да огледа безрадостния пейзаж отвън. Това беше най-голямата зона на Братството на Земята, със стотици работници-човеци и забързани към орбиталната стълба влакове, натоварени със суровини.
— Ще направиш хубав бизнес с тези същества — обеща Отговорникът. — Търговията се оживи още повече, след като завършихме орбиталния асансьор. — Едното му око проследи с гордост кабела, губещ се в глъбините на небето. — Когато дойдох тук за пръв път, трябваше да използваме космически кораби за товаро-разтоварни работи на орбита. И естествено, транспортните разходи поглъщаха голяма част от печалбите ни.
— Много е влажно тук — оплака се Младият Брат.
Върховният Буревестник не беше особено толерантен към подчинените си. И малкото му останало съчувствие към тях бързо се изчерпваше. Този новак дори не изглеждаше като истински член на Братството. Беше нисък. Докато Върховният Буревестник се извисяваше на почти три метра височина, и гладката му черупка в сребристо и черно блестеше на жълтеникавата слънчева светлина на този свят, наречен Земя, новодошлият бе с половин метър по-нисък. И грозен. Дори цветът на черупката му бе отвратителен. С какво ли се е хранил, та е придобила този ужасен ръждивооранжев оттенък? И без никакъв блясък. Ако трябваше с една дума да се опише външността на Младия Брат, то най-подходящата би била „мършав“. Не бе за вярване, че той и Отговорникът са от едно и също люпило.
