Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 98

— Виж — припомни Бил, — чака ме клиент.

— Добре де, щом даваш зор. Какво иска да знае? Бил се замисли.

— Не си спомням точно. Трябва да съм забравил всичко, докато приказвах с теб.

— Ами що не се върнеш да го попиташ?

— Чакай, сетих се! Искаше да узнае кога е най-подходящият период за засаждане на оруфелии?

— Оруфелии? Сигурен ли си, че така го каза?

— Че как няма да съм сигурен! — отвърна Бил.

— Да не е ставало случайно дума за чалнати оруфелии?

— Не, за обикновения вид. Освен това питаше дали да засажда от синкавите, или да мине на тъмнопурени.

— Моля? — попита заместник-компютърът.

— Май нещо такова каза — измънка Бил.

— Пурпурни! — възкликна заместник-компютърът с доста силен за един немощен призрак глас.

— Да де, такова беше. Имаше и нещо за летенето на дисковидните дорфиди.

— Аха — кимна заместник-компютърът, — с това трябваше да започнеш. То променя нещата.

— Да, ама не знаех.

— Нищо, ще се оправим. Дай ми половин цъкане и ще ти намеря отговора.

— Благодаря — отвърна Бил. — Може и цяло цъкане. Имам време.

В края на краищата заместник-компютърът се върна след около цъкане и половина.

— Кажи му, че тази година месец руснойе ще е най-подходящият за садене на оруфелии. Няма да е лошо, ако засади половината в тъмнопурпурен цвят. Стига наистина скоро да не са имали грогиански цикъл.

— Струва ми се, че спомена нещо подобно — кимна Бил.

— Хубаво ще е да запомняш всички подробности — посъветва го заместник-компютърът. — Имаше ли някакви други условия?

— Дали да не отида пак да попитам? — подхвърли Бил.

Той се върна в храма, но доста се разтревожи, когато откри, че просителят си е тръгнал. Изглежда Бил бе изконсумирал целият ден в търсене на отговорите. Навън се беше смрачило. Наоколо не се виждаше жива душа.

Работата явно не бе потръгнала както трябва. Бил реши, че ако не друго, няма да е зле поне да си хапне и пийне. Честно казано, малко луд секс също не беше встрани от представите му за приятен отдих. А как му се щеше да разполага с пълния комплект — Илирия плюс бутилка хубаво вино и яка кльопачка. Странно, колко прости са изискванията към живота, когато си затворен в пустеещ храм, а от главата ти стърчи кабел. Наоколо наистина нямаше никого. Таванът бе висок и тъмен, из въздуха се носеше миризма на чужди същества. Някъде отдалеч се чуваше кльомбичкането на храмовите камбанки.

— Е, къде е вечерята? — попита Бил на глас.

Никакъв отговор.

Той натисна бутона и отново се озова пред призрачното видение. Намери го да си почива, изтегнало нематериалното си тяло в мрежеста люлка.

— Какво си се разтропал? — посрещна го навъсено заместник-компютърът. — Тъкмо смятах да подремна.

— Мислех, че компютрите никога не спят.

— Така е, не спят. Но аз не съм компютър, само заместник.

— Е, това е твой проблем. А моят е, че съм гладен.

— И защо идваш при мен?

— Ами ти си единственият тук, който движи нещата.

— Аз ли? Казах ти, че само замествам. Нищо не мога да правя. А най-малко бих могъл да ти помогна с такава досадна и нематематична задача като яденето.