Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 54

— Побързай — извика Бил, сграбчи Илирия за лъвската грива и я задърпа към изхода.

— Идвам — отвърна тя. — Но къде отиваме?

— Първо да се измъкнем навън!

Излязоха през портата и се озоваха в лабиринт от тесни улички. Наложи се да се провират между минувачи, коне и камили, преследвани по петите от войниците. Задъхани, двамата се шмугнаха във входа на висока сграда и изтичаха нагоре по стълбите. Когато се качиха на последния етаж, оказа се, че всички врати са залостени.

— Оле! — проплака Бил. — Паднахме им в капана!

— Не се предавай, Бил! Провери прозореца.

Бил отвори прозореца и погледна надолу. Беше доста високо. После огледа водосточните улеи, наведе се напред и опипа здравината на най-близкия. Изглеждаше достатъчно як и солидно закрепен към стената с бронзови пирони. Строителите явно си ги биваше.

— Ще се покачим на покрива — заяви той решително и се надвеси навън.

— О, скъпи! — въздъхна Илирия, застинала до разтворения прозорец. — Не мисля, че бих могла да се катеря. Нали знаеш, че имам копита.

— Но и змийско тяло. Ако държиш на кожата си, Илирия, ще трябва да пълзиш!

Храбрата цуриянска девойка, издокарана с митологична обвивка, отстъпи крачка назад и обгърна с опашката основата на водосточната тръба. След това, разтреперана от решимост, тя последва Бил на покрива.

Картагенските покриви бяха пъстроцветна смесица от различни нива и разнообразни ъгли. Тъй като беше лято, горещото африканско слънце печеше немилостиво. Бил се затича нагоре по покривите, прескачайки отворите между тях. Войниците, които скоро ги последваха, се чувстваха доста неудобно заради тежките си ризници и неподходящите обувки. Докато търчаха насам-натам хаотично, Бил почувства, че нещо го убива под туниката. Той я разтвори и видя мръна, в който доскоро бе Илирия.

— Не можеш ли да се върнеш обратно в гущера? — попита той задъхано.

— Съвсем бях забравила за него! — възкликна Илирия. — Не знам, ще трябва да опитам!

— Няма по-удобен момент от сегашния — рече Бил, забелязал, че войниците са захвърлили тежкото снаряжение и ги доближават бързо.

Пътят им отпред бе препречен от гладко полирана мраморна стена. Театърът на Дионисий! Богът на изоставените им бе затворил пътя.

Гущерът се покатери на рамото на Бил, погледна към приближаващите ги войници и понечи да се скрие обратно вътре. Бил го сграбчи за шията, преди да е изчезнал от погледа.

— Сега, Илирия! — извика той.

— Почакай малко — произнесе мрънът. — Искам да ти обясня нещо. Това съм аз, Илирия, и ти говоря през гърлото на гущера. Тук е доста странно. Какво е това? Не, не може да бъде! Бил, нямаш представа какво се е случило!

— Ми казвай де — подкани я Бил задъхано. Войниците ги бяха наобиколили и ги притискаха към стената. Химерата се оглеждаше замаяно, все още неосъзнала, че си е възвърнала тялото. Междувременно мрънчето беше изцъклило очички и опънало крачета. Беше живо, но изглежда бе изпаднало в безсъзнание.