Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 53

— Не — поклати глава Бил. — Няма да ви дам химерата. Тя си е моя. Моя си е и толкоз.

— Но, господарю, обичаят изисква героят да я пожертва в полза на обществото. Така постъпваха всички герои преди вас. Всъщност това е една от причините химерите да са на изчезване в нашия край.

— Толкова по-важно е да я запазим жива.

— Химерата трябва да бъде убита — заяви помощникът. — В противен случай ни чакат десет години несгоди, а това е последното, от което се нуждае сега Картаген.

— Няма да убия химерата и толкова.

— Ще разговарям с Ханибал и градските старейшини — заплаши го помощникът. — Тяхно ще е окончателното решение.

— Твоя воля — сви рамене Бил. — Пътем би ли казал на господин Сплок, че бих искал да го видя незабавно?

— Невъзможно — отвърна помощникът и отново потърка ръце. — Върна се в своето време. Остави това за вас.

Той подаде на Бил бележка, като се поклони ниско и се усмихна. Бил разгъна свитото на три листче и прочете: „Поздравления за заслужената победа! Връщам се при Дърк да оправя нещата. Кажи на Ханибал да събира войските, идваме скоро с необходимите транспортни средства.“

— Ще ми пише бележка! — ядоса се Бил. — Точно когато ми трябва! Защо не използва телефона?

— Защото още не е открит — отвърна Илирия с гласа на химерата.

— Знам. Но пътешествията във времето също не са открити, а той ги ползва.

— О, Бил! — въздъхна химерата Илирия. — Какво ще правим сега?

— Не можеш ли да си вземеш някое по-удобно тяло? Така ще им оставим химерата, а ние ще се разкараме оттук.

— Нали ти казах, че срещам затруднения, когато трябва да контролирам митични същества — отвърна Илирия. — Това тук страшно ме озори. Сигурно ще е още по-трудно да го напусна. Бил, прав си, скъпи, наистина ми трябва подходящо тяло.

— Откъде да ти намеря? Какво ще кажеш за някоя от танцьорките, дето ги видях одеве? Онази най-отляво бе доста примамливо оформена — Бил побърза да приключи, защото забеляза, че по лицето на химерата пробягва сянка.

— Тя хич не е подходяща — отвърна Илирия. — Първо, защото ти текат лигите по нея. Не искам да ставам част от някаква перверзна игра.

— За какви перверзии говориш? — възмути се Бил. — Ти ще си в нея!

— Но се интересуваш само от тялото й, нали? За друго не мислиш.

— Илирия! Не бях те чувал да говориш така!

— О, Бил, не исках да ставам ревнива. Лошото е, че съм луда по теб. Ти и твоят ужасно мил алигаторски крак със закривени нокти! Малките неща оплитат сърцето на жената. Но не бих могла да превзема тялото на твоята очарователна девойка дори и да го исках. Възможностите ми са ограничени до приемници на моята планета и в моето време. Моля те, не им позволявай да ме убият!

— Само през трупа ми — заяви галантно Бил.

— Предпочитам да не става при никакви обстоятелства.

— Това имах предвид и аз. Хайде, Илирия, най-добре да се махаме оттук.

— Може пък да се вслушат в гласа на разума.

— Съмнявам се — отвърна Бил.

Беше чул шум от маршируващи крака и когато се обърна, видя малък отряд картагенски войници с брони и шлемове, предвождани от самия Ханибал, който имаше мрачен и непреклонен вид на човек, твърдо решен да убие химера.