Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 26

На всичко отгоре не след дълго приятелчето му скуолът го помоли да си върви.

— Много си ми симпатичен — обясни скуолът, — но трябва да мисля и за семейството си. Вече две седмици леговището ми е заобиколено от мочурища. Малките циврят почти непрестанно. Бил, нали знаеш какво казват за това колко зле може да ти влияе потискащата обстановка? Защо не вземеш да заминеш нанякъде? За предпочитане по-далеч оттук. Може пък да откриеш някакъв начин да се отървеш от проклятието.

— Не е проклятие — обясни Бил. — Просто компютърът се държи свински.

— И според теб това не било проклятие? Чао, Бил, и не бързай да се връщаш при нас.

И така, Бил си тръгна. Или по-скоро, опита се да го направи, преди да открие, че компютърът му е орязал всички енергоизточници. Вече не можеше да лети леко и бързо с помощта на енергийната раница. Налагаше се да крета по земята. И макар да бе лишен от мускули в буквалния смисъл, усещаше, че нещо го боли. Болката идеше откъм краката и най-вече от алигаторския. Защото макар да бе само компютърна реконструкция, Бил все още притежаваше онзи проклет, зеленикав и завършващ със закривени нокти земноводен израстък.

Въпреки това продължаваше да върви, спеше в движение, а докато спеше — сънуваше. Сънуваше, че е балерина, че някой му е завързал червени балетни обувки на краката и той танцува неспирно, докато режисьорът на постановката — застаряващ коцкар, естествено — го гледа и се подсмихва садистично.

Накратко казано, животът му се обърка окончателно и нямаше никакви изгледи да се оправи. Бил търсеше отчаяно някое местенце в компютъра, където да намери покой и да се скрие от непрестанните терзания. Но къде? Опита с някои от рядко използваните информационни сектори, където се съдържаше информация за миналото на планетата Цурия. Притаи се сред колоните от цифри за сезонните валежи преди хиляда години. Потърси убежище сред старите протоколи за убийства и грабежи. Намести се между биографиите на отколешни цуриянски величия. Опита си късмета дори с каталога на изгубените каузи, индекса на невъзможните открития, резюмето на предстоящите невероятности. Всеки път, когато смяташе, че е открил търсеното местенце, се появяваше компютърът, огласяйки околностите с пискливия си неприятен глас.