Читать «Черни рози» онлайн - страница 24

20.

Точно в шест и половина вечерта входният звънец накара Робин да се затича, за да посрещне Джеф Дорсо. Кери я бе предупредила за посещението му. Обясни й, че ще обсъждат някакво дело в продължение на около половин час. Робин обеща да вечеря рано и да довърши домашното си в своята стая, докато Кери е заета. В замяна на това й бе разрешено да остане по-дълго пред телевизора.

Изгледа Дорсо благосклонно и го въведе във всекидневната.

— Мама ей сега ще дойде, а аз съм Робин.

— Аз пък съм Джеф Дорсо. Представям си как изглежда тоя, с който си се била — рече Джеф и посочи към белезите на лицето й.

Робин се усмихна.

— Смлях го. Всъщност удариха колата, в която се возех, и хвърчащите стъкла ме нарязаха.

— Струва ми се, че следите скоро ще изчезнат.

— И доктор Смит, пластичният хирург, твърди същото. Мама ми спомена, че го познавате. На мен ми е противен.

— Робин! — извика Кери, която току-що беше слязла от горния етаж.

— Какви думи от устата на едно дете! — засмя се Дорсо. — Кери, радвам се, че те виждам.

— И аз, Джеф — отвърна Кери. Надявам се да е за хубаво, помисли си тя и се втренчи в издутото куфарче под мишницата му. — Робин…

— Знам, време е да се заловя с домашното — рече весело момиченцето. — Не съм от най-прилежните — обясни то на Дорсо. — В бележника ми пише, че трябва да се старая повече.

— И също да не говориш в час — напомни й Кери.

— Да, защото, когато с приятелката ми свършим някоя задача по-рано от останалите, започваме да си бъбрим. Както и да е. — Робин махна с ръка и се отправи към стълбището.

Джеф Дорсо се усмихна.

— Много е сладка, Кери, истинска красавица. След пет-шест години ще ти се налага да барикадираш вратата.

— Не особено приятна перспектива. Какво предпочиташ, Джеф — кафе, сок или чаша вино?

— Благодаря, нищо. Обещах да не ти отнемам много време. — Сложи куфарчето на масата. Искаш ли да погледнеш какво съм донесъл?

— Разбира се.

Кери седна до него на канапето, а Джеф извади два големи подвързани тома.

— Протоколите от делото. Хиляда страници. Ако искаш да разбереш какво точно стана, предлагам да ги изчетеш внимателно. Ще си призная, че се срамувам от защитата, която изградихме. Знам, че Скип трябваше да даде показания, но не беше подготвен както трябва. Свидетелите на обвинението не бяха разпитани обстойно. А ние осигурихме само двама свидетели вместо двайсет.

— Защо се получи така?

— Бях най-младият адвокат, започнал неотдавна във „Фаръл и Строс“. Преди години Фаръл несъмнено беше добър защитник. Но когато Скип Риърдън го нае, славата му беше вече отминала и бе доста изчерпан. Просто не му се занимаваше с убийства. Според мен Скип щеше да се чувства доста по-сигурен с адвокат без такъв опит, но с повече смелост.

— А ти не можа ли да помогнеш?

— Не. Току-що бях завършил и много неща не ми бяха ясни. Почти не участвах в процеса. Фаръл ме ползваше като момче за всичко. Макар и без практика, ми стана ясно, че делото се води неправилно.

— И Франк Грийн направи Риърдън на пух и прах по време на разпита, така ли?