Читать «Черни рози» онлайн - страница 26

В най-тежките моменти на отчаяние Скип си позволяваше да се връща назад към годините преди убийството. Двамата с Бет бяха сгодени. По нейно настояване той отиде на един прием, организиран от сестра й и от нейния съпруг, който беше хирург. Точно преди да тръгнат, Бет се разболя от грип, но не искаше Скип да пропусне веселбата.

Да, наистина беше забавно, помисли си Скип, когато се сети за онази нощ. Сузан беше там с баща си. Още помнеше как изглеждаше тя първия път, когато я видя. Веднага разбра, че с такава красавица човек ще си навлече неприятности, но въпреки това като последния глупак хлътна по нея.

Скип стана рязко от леглото, изключи телевизора и стрелна с очи протоколите от делото, които лежаха на лавицата над тоалетната. Имаше усещането, че ги знае наизуст. Там им е мястото, над тоалетната, каза си с горчивина той. Бяха толкова безполезни, че просто не му оставаше нищо друго, освен да ги накъса, да ги хвърли и да пусне водата.

Протегна се. Поддържаше си формата, като работеше до капване и играеше редовно упражнения. Сега всяка вечер усърдно правеше лицеви опори и коремни преси. Когато се погледнеше в малкото огледало, окачено на стената, виждаше, че в червеникавата му коса се появяват все повече бели кичури, а лицето му, което преди беше румено от работата на открито, е станало бледо от престоя в затвора.

Все още си представяше, че по някакво чудо е на свобода и отново се занимава със строеж на къщи. Потискащата атмосфера и постоянният шум в затвора го караха да си мисли за скъпи жилища, достатъчно изолирани от околните, за да осигуряват усамотение на обитателите, но с много прозорци, които да им създават усещането за простор. Беше напълнил няколко бележника със скици.

Когато Бет му идваше на свиждане — напоследък Скип се мъчеше да я убеди, че няма смисъл да го прави, й показваше най-новите. Двамата ги обсъждаха така, сякаш някой ден наистина щеше да се върне към работата, която обичаше, — строежа на къщи.

Но сега можеше само да се чуди как ли би изглеждал светът и в какво ще живеят хората, когато най-после излезеше от това ужасно място.

22.

Кери предчувстваше, че и тази нощ ще будува до късно. Зачете протоколите веднага след като Джеф си тръгна, и продължи, когато Робин си легна.

В девет и половина й позвъни Грейс.

— Джонатан е на събрание, а аз съм се подпряла на възглавниците в леглото и ми се иска да си побъбря с някого. Удобно ли е?

— За теб винаги е удобно — искрено отвърна Кери.

През петнайсетте години, откакто познаваше Грейс, Кери бе станала свидетел на постепенното опустошително въздействие на болестта върху физическото й състояние. От бастуна премина към патериците и накрая — към инвалидната количка. Участваше активно във всякакви обществени занимания, докато накрая беше принудена да се затвори вкъщи. Продължи да кани приятели у дома, като ползваше услугите на службите, които организираха тържества, но сподели с Кери: „Излизането ми вече е свързано с твърде много усилия.“