Читать «Черни рози» онлайн - страница 22

Телефонът изщрака. Кери се взря в слушалката.

Чудеше се защо се забърква в тази история. Забеляза възбудата в гласа на Дорсо. Не трябваше да използвам думата „странно“, помисли си тя. Започнах нещо, което може би няма да успея да довърша.

Шумът откъм печката я накара да се обърне рязко. Врящата вода преливаше от тенджерата и се стичаше към газовите струйки. Без да погледне, Кери разбра, че спагетите са се превърнали в лепкава каша.

18.

В сряда следобед д-р Чарлс Смит нямаше приемни часове. По това време обикновено правеше операции или проследяваше състоянието на пациентите, на които беше извършил някаква манипулация. Днес обаче не остана в болницата. Докато караше по Източна шейсет и осма улица към облицованата с червеникави плочи сграда, където се помещаваше рекламната агенция на Барбара Томпкинс, очите му се разшириха от учудване. Не можеше да повярва на късмета си. На паркинга имаше свободно място точно срещу входа на зданието. Щеше да я изчака да излезе от работа.

Когато тя най-после се появи на вратата, д-р Смит неволно се усмихна. Наистина беше прекрасна. Косата й падаше свободно около лицето. Той самият каза на Барбара Томпкинс, че тази прическа е най-подходяща за новите й черти. Носеше елегантно червено сако, черна пола до прасците и модни обувки. Отдалече имаше вид на елегантна и преуспяваща дама. А д-р Смит знаеше с най-малки подробности как изглежда отблизо.

Барбара Томпкинс махна на едно такси. Докато се качваше в него, Смит запали дванайсетгодишния си черен мерцедес и потегли. Макар, че по Парк Авеню колите се движеха плътно една след друга — нещо обичайно в този претоварен час на деня, — за д-р Смит не беше проблем да следва таксито.

Отправиха се на юг и след известно време колата спря пред „Четирите сезона“ на Източна петдесет и втора улица. Сигурно има среща с някого, помисли си той. Барът ще е пълен и няма да му е трудно да се вмъкне вътре незабелязано.

Поклати глава и реши да се прибере вкъщи. Стигаше му, че зърна главата й. Дори му дойде прекалено много. За миг действително повярва, че тя е Сузан. А сега искаше да остане сам. В гърлото му се надигна стон. Докато караше бавно към центъра на града, непрекъснато повтаряше:

— Извинявай, Сузан. Извинявай, Сузан.

Четвъртък, 26 октомври

19.

Когато ходеше в Хакънсак, Джонатан Хувър обикновено се опитваше да убеди Кери да обядват набързо заедно. Питаше я закачливо: „Колко купички евтина супа е в състояние да поеме едно човешко същество?“

Днес, докато ядяха хамбургери в „Солари“, ресторанта, който се намираше съвсем близо до съда, Кери му разказа за двойничките на Сузан Риърдън и за разговора си с Джеф Дорсо. Спомена му и за не съвсем благосклонната реакция на шефа й, когато разбра, че възнамерява да прегледа старото дело за убийство.

Джонатан я слушаше внимателно.

— Кери, забравил съм подробностите, но ми се струва, че вината на съпруга изобщо не беше поставена под съмнение. Според мен не бива да се бъркаш, особено като се има предвид колко усилия положи Франк Грийн. Тогава всички коментираха този факт — убиецът да получи заслужена присъда. Ето как стоят нещата сега. Губернаторът Маршъл все още е млад човек. Изкара два последователни мандата и няма право на трети, но обича работата си. Иска Франк Грийн да заеме поста. Между нас казано, двамата са сключили сделка. Грийн ще бъде губернатор четири години, а после ще се кандидатира за сената с подкрепата на Маршъл.