Читать «Черни рози» онлайн - страница 19

Мери Хигинс Кларк

Единствената си грешка Джейсън направи преди десет години. Тогава жената, която идваше да чисти в петък къщата в Алпайн, си разсипа портмонето. Събра си парите и другите дреболии, но пропусна листа с кодовете на четири жилища в квартала. Джейсън ги преписа и сложи листа на мястото му, преди жената да си тръгне. После не устоя на изкушението и ги ограби всичките — семействата Елът, Аштън, Донателис. И Риърдън. Джейсън още трепереше при спомена за онази ужасна нощ, в която се отърва на косъм.

Но това беше преди години. Скип Риърдън бе в затвора и всички възможности за обжалване на присъдата бяха изчерпани. Тази нощ веселбата бе в разгара си. Джейсън приемаше с усмивка възторжените комплименти на Алис Бартлет Кинълен.

— Надявам се, че Боб ще успее да дойде — каза й той.

— О, да. Дано не ме разочарова.

Алис беше красива блондинка от типа на Грейс Кели. За съжаление, не притежаваше очарованието и топлотата на покойната принцеса. Алис е студена като лед, скучна и властна, помисли си Джейсън. Как ли я понася Кинълен?

— Вечеря с Джими Уийкс — повери му Алис, докато отпиваше от шампанското си. — Писна ми от този процес.

— Е, дано и Джими да е с него — искрено отвърна Джейсън. — Допада ми този човек.

Но той знаеше, че Джими няма да дойде. От години не му идваше на гости. Всъщност след убийството на Сузан Риърдън странеше от него. Преди единайсет години Джими Уийкс се беше запознал със Сузан на прием в дома на Джейсън Арнът.

Сряда, 25 октомври

16.

Беше съвсем очевидно, че Франк Грийн е нервен. Усмивката, която с готовност се появяваше на лицето му, за да разкрие новите му зъби, този път липсваше, докато гледаше през бюрото си към Кери.

Реакцията, която очаквах, помисли си тя. Трябваше да се сетя, че Франк не би желал точно сега, когато всички го спрягат за губернатор, някой да се рови в делото, с което се е прочул.

След като изчете вестникарските изрезки, в които се споменаваше за „убийството с черните рози“, Кери си легна и се размисли как да постъпи с д-р Смит. Дали да не се срещне с него, да го попита за дъщеря му и да потърси обяснение защо пресъздава лицето й?

Съществуваше опасност д-р Смит да отрече всичко и да я изхвърли от кабинета си. Скип Риърдън обвиняваше лекаря, че е излъгал в показанията за дъщеря си. Ако тогава го е направил, Смит не би признал нищо пред Кери след всичките тези години. А дори и да е излъгал, най-големият въпрос бе защо.

На заспиване Кери сметна, че е най-добре да започне с Франк Грийн, който бе обвинител по делото. Сега, след като му обясни причината, поради която се интересува от случая Риърдън, очевидно не очакваше да й бъде полезен или дори да отговори приятелски на въпроса:

— Смяташ ли, че е възможно доктор Смит да е излъгал в показанията си срещу Скип Риърдън?