Читать «Черни рози» онлайн - страница 17

Мери Хигинс Кларк

Навремето трябва да съм чела за случая, разсъждаваше Кери. Сигурно ми е направил впечатление, щом сънувам подобни кошмари.

Двайсет минути по-късно друга изрезка я накара да зяпне от почуда. Скип Риърдън бил осъден за убийството, след като тъстът му, д-р Чарлс Смит, разказал в полицията, че дъщеря му живеела в непрекъснат страх от налудничавите съпружески пристъпи на ревност.

Доктор Смит е бащата на Сузан Риърдън! Боже мой, помисли си Кери, затова ли извайва лицето й, когато оперира други жени? Странно! С колко от пациентките си го е сторил? Дали по тази причина ни изнесе лекция за съхранението на красотата?

— Какво има, мамо? Изглеждаш ми една такава…

— Нищо. Просто съм се зачела в интересно дело. — Кери вдигна очи към часовника върху камината. — Девет часът е, Роб. Време е да си лягаш. След малко ще дойда да ти кажа лека нощ.

Робин започна да събира снимките, а Кери отпусна в скута си листовете, които държеше. Беше чувала за случаи, когато родителите не могат да се съвземат след смъртта на детето си и оставят стаята му непокътната, с дрехите в гардероба, така както то си ги е било подредило приживе. Но да я „претворява“ многократно? Това определено е нещо повече от скръб.

Изправи се бавно и последва Робин, която се беше качила на горния етаж. След като я целуна, Кери си облече пижамата и халата, слезе отново долу, свари си какао и продължи да чете.

Делото срещу Скип Риърдън наистина изглеждаше елементарно. Признал, че се карали със Сузан по време на закуската в деня на смъртта й. Всъщност казал, че предните дни непрекъснато се разправяли. Вечерта се прибрал в шест часа и я заварил да подрежда рози в една ваза. Когато я попитал откъде са, тя отвърнала, че не е негова работа кой й ги е изпратил. Скип й заявил, че може да прави каквото иска, понеже той самият се канел да излиза. Твърдял, че после отишъл в офиса си, пийнал, заспал на канапето, върнал се у дома в полунощ и открил трупа.

Нямало обаче никой, който да потвърди думите му. В папката се съдържаше част от протокола на процеса, включително и показанията на Скип. Прокурорът го беше обсипвал с въпроси, докато мъжът се бе объркал и бе започнал да си противоречи. Никак не звучеше убедително.

Сигурно на адвоката съвсем не му е било лесно да подготви клиента си, мислеше си Кери. При косвените улики, с които прокурорът е разполагал, Риърдън е трябвало да застане на свидетелското място и да отрече, че е убил Сузан. Но явно опустошителният разпит на Франк Грийн го беше извадил от равновесие и той сам си бе изкопал гроба.

Присъдата бе произнесена шест седмици след приключването на процеса. Всъщност Кери присъстваше в залата. Изведнъж си спомни този ден. Риърдън се бе запечатал в съзнанието й като едър червенокос красавец, който явно не се чувстваше добре в облеклото на ситни райета. Когато съдията го попита дали желае да каже нещо, преди да чуе присъдата, Риърдън отново заяви, че е невинен.