Читать «Черни рози» онлайн - страница 13

Робин беше изпаднала във възторг. Сгуши се доволно в прегръдките на баща си.

— Съжалявам, че не бях вкъщи, когато си се обадил, татко.

Горката Робин, помисли си Кери. После осъзна, че Джими Уийкс я наблюдава.

— Срещнахме се тук миналата година — заяви той. — Вечеряхте с двама съдии. Радвам се да ви видя пак, мисис Кинълен.

— Отдавна смених името си. Отново съм Макграт. Но паметта ви е добра, мистър Уийкс. — Тонът на Кери беше официален, понеже не възнамеряваше да любезничи.

— Да, действително е добра. — От усмивката на Уийкс забележката заприлича на шега. — Помага ми да не забравям хубавите жени.

Можеше и без това, помисли си Кери, засмя се притеснено и се обърна към Боб, който току-що бе пуснал Робин.

— Каква приятна изненада, Кери! — Той й подаде ръка.

— Наистина е изненада, когато те виждаме, Боб.

— Мамо! — изрече умолително Робин.

Кери прехапа устни. Ненавиждаше се, когато се заяждаше с Боб пред дъщеря им. Опита да се усмихне.

— Тъкмо си тръгвахме.

След като седнаха и поръчаха напитките, Джими Уийкс отбеляза:

— Бившата ти жена май вече не те харесва, Боби.

Кинълен сви рамене.

— Кери би трябвало да гледа по-лежерно на живота. Приема всичко прекалено сериозно. Оженихме се твърде млади. Разделихме се. Подобно нещо се случва всеки ден. Иска ми се да срещне някой друг мъж.

— Какво е станало с лицето на детето ти?

— Нарязаха я хвърчащите стъкла, когато една кола се блъсна в моята. Ще се оправи.

— Сигурен ли си, че е попаднала на добър пластичен хирург?

— Да, много е известен. Какво предпочиташ за вечеря, Джими?

— Как се казва лекарят? Вероятно е същият, при когото ходи жена ми.

Боб Кинълен кипеше от яд. Проклинаше скапания си късмет. Как можа да срещне Кери и Робин, докато беше с Джими! Иначе клиентът му едва ли щеше да разбере за катастрофата.

— Чарлс Смит — изрече най-после той.

— Чарлс Смит? — сепнато повтори Уийкс. — Навярно се шегуваш.

— Ни най-малко.

— Чух, че щял да се пенсионира. Имал сериозни проблеми със здравето.

— Откъде знаеш? — попита учудено Кинълен.

Джими Уийкс го изгледа студено.

— Наблюдавам го. Ясно ти е защо. Дано скоро се откаже да оперира.

10.

През нощта Кери пак сънува кошмара. Отново стоеше пред кабинета на лекаря. На пода лежеше млада жена. На шията й беше омотано въже, облак от черна коса заобикаляше лицето й. Задъхваше се, сякаш не й достигаше въздух. Устата й бе отворена и се виждаше върхът на розовия й език.

Кери се опита да изпищи, но от устните й се отрони само стон. След миг Робин я раздруса и я събуди.

— Мамо, съвземи се. Какво става?

Кери отвори очи.

— Боже мой, какъв отвратителен кошмар! Благодаря ти, Роб.

Когато Робин се прибра в стаята си, Кери остана будна, размишлявайки над съня. Какво беше различно този път?

Сега върху тялото на жената бяха разпръснати рози. Черни рози.

Изправи се рязко в леглото. Ето какво било! Точно това се мъчеше да се сети! Вече знаеше защо й изглеждат познати и за кого й напомнят двете жени в кабинета на д-р Смит, които толкова много си приличаха.