Читать «Черни рози» онлайн - страница 14

Сузан Риърдън, жертвата от „убийството с черните рози“. Бяха изминали почти единайсет години, откакто съпругът й я удуши. Историята бе отразена с най-големи подробности в пресата — престъпление, предизвикано от страст, с черни рози, разпръснати върху трупа на красивата жертва.

В деня, когато постъпих на работа в прокуратурата, съдебните заседатели потвърдиха вината на съпруга, помисли си Кери. Вестниците бяха пълни със снимки на Сузан. Сигурна съм, че не бъркам, каза си тя. Присъствах в залата, когато произнесоха присъдата. Толкова бях потресена. Но защо, за бога, две от пациентките на д-р Смит са копия на жената, станала жертва на убийство?

11.

Памела Уърт беше грешка. Тази мисъл не позволи на д-р Чарлс Смит да заспи през цялата нощ. Красотата на изваяното й лице не бе в състояние да компенсира тромавата й фигура, силния й, груб глас.

Трябваше веднага да го разбера, помисли си той. Всъщност го беше разбрал, но не успя да се въздържи. Структурата на костите й позволяваше много лесно да бъде извършено подобно преобразяване. И това, което изпитваше, докато го правеше, му помогна да се освободи донякъде от вълнението, обзело го първия път.

Чудеше се какво ще стане с него, когато повече няма да може да оперира. Този момент скоро щеше да настъпи. Лекото треперене на ръцете, което сега само го дразнеше, щеше да се засили. Раздразнението щеше да доведе до неспособност да работи.

Запали лампата, не нощната, а онази, която осветяваше портрета на стената срещу него. Съзерцаваше я всяка нощ, преди да заспи. Беше толкова красива. Но сега, докато се взираше в нея без очила, лицето й му се стори изкривено, както в нощта на смъртта й.

— Сузан — прошепна той.

Болката от ужасното преживяване го връхлетя и Смит покри очи с ръка, за да изличи гледката. Не беше по силите му да понесе спомена за вида й от онази нощ — лишена от красотата си, с изпъкнали очи, а върхът на розовия й език се подаваше над отпуснатата долна устна и увисналата челюст…

Вторник, 24 октомври

12.

Когато отиде на работа във вторник сутринта, Кери най-напред се обади на Джонатан Хувър.

Както винаги гласът му й подейства успокоително. Започна направо:

— Джонатан, вчера водих Робин на контролен преглед в Ню Йорк. Всичко е наред, но бих се чувствала по-спокойна, ако още един пластичен хирург потвърди мнението на доктор Смит, че по лицето й няма да останат белези. Познаваш ли някой добър специалист?

Гласът на Джонатан прозвуча закачливо:

— Не от личен опит.

— На теб просто не ти е нужно да прибягваш до услугите му.

— Благодаря ти, Кери. Нека да поразпитам малко. Двамата с Грейс си мислехме, че наистина е необходимо да се консултираш с още един пластичен хирург, но не искахме да ти се месим. Да не би вчера да се е случило нещо, което да те е подтикнало към подобно решение?

— И да, и не. В момента не съм сама. Ще ти разкажа, когато се видим.

— Следобед ще съм готов с името на лекаря.

— Благодаря ти, Джонатан.

— Няма защо, ваша светлост.

— Джонатан, не говори така. Ще ме урочасаш.