Читать «Черни рози» онлайн - страница 11

— Всичките им клиенти са с единия крак в затвора. Макар че би трябвало да са и с двата.

— Но си плащат сметките навреме — отвърна Боб. — Кери, щом искаш, можеш да останеш в прокуратурата. Аз имам други планове.

Година по-късно й съобщи, че плановете му включват брак с Алис Бартлет.

Стара история, помисли си Кери и обгърна с очи чакалнята. Освен нея в помещението имаше едно момче със здраво телосложение и превръзка на носа и някаква жена, чиято сбръчкана кожа говореше красноречиво за причината да потърси услугите на пластичния хирург.

Кери си погледна часовника. Миналата седмица Робин й обясни, че е стояла в кабинета половин час, преди лекарят да й обърне внимание. Съжаляваше, че не си е взела нещо за четене. Този път си носеше книга.

За бога, д-р Смит би трябвало да спазва графика, помисли си раздразнено Кери и се взря във вратата на кабинета, която в следващия миг се отвори.

Изведнъж Кери застина и ококори очи. Младата жена, която се появи, беше с красиво лице, заобиколено от облак черна коса, правилен нос, нацупени устни, големи очи и извити вежди. Кери почувства, че гърлото й се свива. Не беше същата жена, която видя миналия път, но много приличаше на нея. Дали нямаха роднинска връзка? Ако са най-обикновени пациентки, едва ли д-р Смит се е опитал да ги направи с еднаква външност, помисли си тя.

И защо това лице толкова й напомняше за някого, че сънува онзи кошмар? Поклати глава, неспособна да намери отговор.

Отново се озърна. Момчето очевидно си беше счупило носа при катастрофа. Но дали жената бе тук за най-обикновена пластична операция, или се надяваше да я преобразят изцяло?

Как би се почувствал човек, ако застане пред огледалото и види в него съвсем непознато лице, чудеше се Кери. Дали можеш да си избереш как да изглеждаш? Нима е толкова просто?

— Мисис Макграт!

Кери се обърна и видя, че мисис Карпентър, сестрата, й махаше да влезе в кабинета. Последва я забързано. Миналия път попита служителката на регистратурата за онази пациентка и разбра, че името й е Барбара Томпкинс. Сега щеше да направи същото със сестрата.

— Струва ми се, че познавам младата жена, която току-що си тръгна. Как се казва?

— Памела Уърт — отвърна спокойно мисис Карпентър. После добави: — Ето ни и нас.

Робин седеше на стола срещу бюрото на лекаря със скръстени на скута ръце, неестествено изправена. Кери забеляза как на лицето на детето й се изписа облекчение, когато то се обърна и очите им се срещнаха.

Д-р Смит й кимна и посочи стола до Робин.

— Обясних на дъщеря ви какви предпазни мерки трябва да вземе, за да заздравеят раните по-бързо. Тя настоява да продължи с тренировките по футбол. В такъв случай е наложително да носи маска до края на сезона. Иначе някой от шевовете може да се отвори. Надявам се, че след шест месеца белезите няма да личат. — Изражението му стана напрегнато. — Вече споменах пред Робин, че много пациентки идват при мен, за да постигнат красотата, която на нея й е дадена по рождение. Длъжна е да я опази. Разбрах от картона й, че сте разведена. Робин ми каза, че баща й карал колата по време на катастрофата. Настоявам да го предупредите, че би следвало да се грижи по-добре за дъщеря си. Тя е безценна.