Читать «Укротяването на кралицата» онлайн - страница 288

Филипа Грегъри

Заниманията ѝ с латински са демонстрирани в писмата, които си е разменяла със заварения си син, малкия Уелски принц. Заниманията ѝ с теология подкрепят публикуваните от нея текстове. Тя е първата жена, която публикува оригинален труд под собственото си име на английски — изключителен акт, основополагащ акт. Други жени преди това са писали на средноанглийски — по-скоро като Чосър, отколкото с разпознаваемия език на Шекспир, който Пар използва. Някои публикуват анонимно: те правят главно преводи на текстове, писани от мъже. Никоя жена преди Катрин Пар не се е осмелявала да пише оригинален материал на английски, който да бъде публикуван, и да постави името си на титулната страница, както прави Пар с книгата си с преведени молитви и псалми. Последният ѝ труд е не само превод: тя пише свой текст в „Жалбата на една грешница“.

Всяка една от трите ѝ книги е оцеляла и може да бъде прочетена в ново издание, редактирано от Джанел Мюлер, упоменато в библиографията, която следва. Можем да видим дори оригиналните екземпляри в замъка Съдли в Глостършър. Забележително: през вековете, една жена от XVI в. все още ни говори.

Разбира се, сигурно на всеки историк му се иска Пар да беше избрала да напише летопис на времената си, вместо молитви — помислете си какво щяхме да научим от него за последните дни на двора на Хенри! Но може би за Пар, както и за другите отдадени на духовното жени, отношенията ѝ с Бог са били по-важни за нея, отколкото животът ѝ на този свят.

Този всекидневен живот е бил изпълнен с произшествия, опасност и рискове. Дори сега не ни е известно колко близка е била с мъченицата Ан Аскю. Изглежда, че Ан е загинала, за да запази връзката им в тайна. Знаем, че Ан е проповядвала пред кралицата, и че може да са се срещнали, когато са били момичета в Линкълншър. Знаем, че кралицата е използвала влиянието си, за да издейства освобождаването на Ан от първия ѝ арест, но не успява да я освободи втори път. Знаем, че Никълъс Трокмортън, служител в покоите на кралицата, е присъствал на изгарянето и че някой е платил за кесия с барут, за да може страданията на Ан да бъдат съкратени. Изглежда твърде правдоподобно целта на изтезанията, на които е подложена Ан Аскю, да е била да я принудят да назове кралицата като своя съмишленица, еретичка и изменница, да я изложи на опасност от арест и смърт.

Заговорът срещу кралицата, остроумният ѝ отговор и унижението ѝ пред двора, са предадени според публикуваната почти по същото време история в „Книга на мъчениците“ на Фокс, а част от диалога също е взет от този разказ. Но описаното от мен унижение, на което е подложена лично, е художествена измислица — рядко научаваме какво е ставало зад затворените врати на спалните в миналото. Исках да напиша сцена, в която законно позволеният побой над съпругите и символичното значение на парчето плат, закриващо интимните части на Хенри, се съчетават, за да покажат как мъжете господстват над жените с дадената им от закона власт, с жестокостта си, със сексуалността си, и с мита за могъществото си — тогава и сега.