Читать «Укротяването на кралицата» онлайн - страница 285

Дворецът Хамптън Корт

Зимата на 1547 г.

Пратеникът пристига от Уайтхол с баржа, носеща се плавно надолу по течението на реката в среднощната тъмнина, управлявана толкова бързо, колкото гребците могат, срещу прииждащия прилив. Това е студено, влажно пътуване и стражите на входа на залата ми за аудиенции поемат наметалото му с капеща от него вода и разтварят широко вратите. Една от дамите ми, разбудена от блъскането по вратата на личния кабинет, влиза тичешком при мен да ми каже, че има спешно съобщение от Тайния съвет в Уайтхол, и дали ще го приема?

Мигновено ме обзема от страх — всеки в този двор се е научил да се бои от неочакваното почукване на вратата. Веднага се запитвам кой е в опасност, моментално се питам дали са дошли за мен. Намятам най-дебелия си зимен халат и излизам, с обувките си със златни токове на бос крак, до личния си кабинет, където чака един от хората на семейство Сиймор, пристъпващ от един влажен отпечатък от стъпка на друг, от него по пода капе дъждовна вода. Нан идва след мен, а придворните ми дами отварят вратите на стаите си и надзъртат навън с побелели лица в светлината на факлите. Една от тях се прекръства; виждам как Нан стисва зъби, опасявайки се от лоши новини.

Пратеникът коленичи пред мен и смъква шапката си.

— Ваше величество — казва той. Нещо в ужасеното му, потресено изражение, в начина, по който си поема дъх, сякаш за да произнесе добре заучена реч, късният час, нощната тъмнина, ме кара да изтръпна при мисълта за това, което се кани да каже. Поглеждам над рамото му да видя дали е дошъл отряд кралски телохранители да ме арестува. Питам се дали кралската баржа не се поклаща на кея, без светлини. Призовавам вътрешната си смелост, за да посрещна този момент. Навярно сега, тази вечер, най-после са дошли да ме отведат.

Той се изправя на крака:

— Ваше величество, съжалявам да ви съобщя, че негово величество кралят е мъртъв.

* * *

Значи най-сетне съм свободна. Свободна съм и съм жива. Когато сключих този брак преди почти четири години, не мислех, че ще настъпи денят, когато отново ще съм свободна и вдовица. Когато видях заповедта за ареста си в ръката на лекаря на краля, не мислех, че ще оцелея и седмица. Но оцелях. Надживях краля, който изостави две съпруги, остави една да умре при раждане, и уби други две. Предавайки любовта си, вярата си и приятелката си, оцелях. Оцелях, отказвайки се от волята, и гордостта, и начетеността си. Чувствам се като човек в град, над който е тегнала дългогодишна ужасна обсада: излизам от дома си и зачудено оглеждам разрушените стени, разбитата порта, опустошението на пазарния площад и сринатата църква, и въпреки това съм жива и невредима, въпреки че други са загинали; опасността ме е отминала. Спасила съм се, но съм видяла унищожението на всичко, което обичах.

Седя в прозоречната ниша на спалнята си и чакам да се зазори. Зад мен огънят догаря в решетката на огнището, но не позволявам да влязат да го разпалят, да донесат гореща вода или да ме облекат за деня. Ще остана будна през остатъка от нощта и ще си представям всички в Уайтхол като кучетата, с които ги сравняваше той, разкъсващи кралството, така че едната глутница да получи една изгода, а другата — друга. Разполагат със завещание, или във всеки случай, разполагат с нещо, което ще обявят за завещанието на краля, или поне ще скалъпят нещо, което могат да приемат като негово завещание, и то ще облагодетелства онези, които се доберат първи до трупа, сякаш това е резултатът от някакво надбягване, а не завещанието на един умиращ човек.