Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 9

— Казваш го, за да установиш някакъв контрол над себе си — предположи Сиванму, като в същото време бе сигурна, че е права. — това е своето заклинание, с което искаш да спреш да вършиш онова, което не желаеш Да вършиш.

Питър въздъхна и се наведе напред, опря глава върху компютъра, долепи ухо до студената пластмасова повърхност.

— Какво искаш? — попита тя със страх от онова, което можеше да чуе.

— Остави ме сам.

— Къде да отида? Този твой велик кораб има само едно помещение.

— Отвори вратата и излез навън.

— Да не искаш да ме убиеш? Да ме изхвърлиш в космоса, където ще замръзна, преди да имам време да се задуша.

Той се изправи и я погледна изненадано:

— Космос ли?

Неговото объркване я смути. Къде другаде можеха да се намират освен в космоса? Нали това правеха космическите кораби, летяха в космоса…

С изключение на този.

Той видя, че тя започва да разбира, и се разсмя:

— О, да, ти си най-умната. Затова направиха всички жители на Път с твоя интелект!

Тя не се поддаде на предизвикателството:

— Очаквах да има някакво чувство за движение. Или нещо по-особено. Преместили ли сме се някъде? Стигнахме ли вече?

— За един миг. Прехвърлихме се в Отвъдното и пак се върнахме в реалността на друго място, толкова бързо, че само компютър може да отчете времето на пътуването. Джейн го направи, преди да приключа разговора си с нея. Преди да заговорим с теб.

— Къде сме тогава? Какво има навън?

— Намираме се в някаква гора на планетата Божествен вятър. Въздухът може да се диша. Няма да замръзнеш. Навън е лято.

Тя се приближи до вратата и натисна дръжката за разхерметизиране. Вратата се отвори. В помещението навлезе слънчева светлина.

— Божествен вятър, чела съм за нея. Основана е като шинтоистка колония, както Път е трябвало да е даоистка. Древната японска религия в най-чист вид. Мисля обаче, че напоследък не е много чиста.

— Същественото е, че Ендър, Джейн и аз — доколкото мога да имам чувства, различни от Ендъровите — смятаме, че тук е центърът на властта на световете, управлявани от Конгреса. Тук са тези, които определят правилата на играта. Скритата власт.

— Значи смяташ да ги детронираш и да поемеш властта в свои ръце, така ли?

— Смятам да спра Лузитанската флотилия. Поемането на властта е малко по-назад в дневния ред. Лузитанската флотилия е, така да се каже, спешна задача. Имаме само няколко седмици, преди флотилията да използва „Докторчето“, ДМ устройството, и да превърне Лузитания в космическа прах. Междувременно, тъй като Ендър и всички останали очакват да се проваля, те строят такива корабчета като консервени кутии, за да евакуират колкото се може по-голяма част от населението на Лузитания — човеци, прасенца и бъгери — на други обитаеми, но още незаселени планети. Скъпата ми сестра Валънтайн — младата — и Миро — вече в новото си тяло — търсят нови светове с бясна скорост. Доста амбициозна задача. Всички залагат на моя — или по-скоро на нашия провал. Нека да ги разочароваме, какво ще кажеш?

— Да ги разочароваме ли?

— Като успеем. Нека да успеем. Да открием центъра на властта в човечеството и да убедим важните клечки да спрат флотилията, преди да е унищожила без нужда цял един свят.