Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 155

Питър се засмя; беше искрено развеселен. Сиванму обожаваше този звук, но почувства и известна ревност, защото Джейн можеше да се върне при него.

— И още едно странно нещо — продължи синът на Грейс.

— Тук сме инсталирали и един от новите компютри, но с малка модификация. Той като че не се подчинява съвсем на главната програма. Като че не й показва, че между него и мрежата съществува хипербърза реалновременна връзка. Жалко, че не дава тази информация, защото така позволява напълно незаконна връзка между тази стара, свързана с ансибалите мрежа и новата, недостъпна за богове система.

И така търсения на информация могат да се извършват и ще изглеждат съвършено законни за контролния софтуер, тъй като идват от този напълно законен, но изненадващо повреден нов компютър.

Питър се ухили широко:

— Е, някой е трябвало да поработи доста бързо, за да постигне всичко това.

— Малу ни каза, че богинята ще умре, но заедно с нея ние успяхме да измислим плана. Сега единственият въпрос е: Ще намери ли тя пътя дотук?

— Мисля, че да — отвърна Питър. — Разбира се, това не е същото, с което разполагаше навремето; само малка частица.

— Научихме, че има още няколко подобни съоръжения. Не много, прав си, и новите времеви бариери ще я затруднят, но ще е в състояние да използва повечето нови мрежи като част от мисловния си процес. Все е нещо. Може да е достатъчно.

— Знаели сте кои сме още преди да се появим — отбеляза Сиванму. — Вече сте участвали в работата на Джейн.

— Мисля, че фактите говорят сами — отвърна синът на Грейс.

— Защо тогава Джейн ни прехвърли тук? — понита Сиванму. — Какви бяха тези глупости за спирането на Лузитанската флотилия?

— Не знам — призна Питър. — И се съмнявам изобщо на някого да му е известно. Може би Джейн просто е искала да ни остави в приятелска обстановка, за да може да ни открие отново. Съмнявам се на Божествен вятър да има нещо подобно.

— И може би — продължи собствените си размишления Сиванму — е искала да сме тук с Малу и Грейс, когато дойде смъртният й час.

— И моят също — добави Питър. — Тоест този на Ендър.

— И може би е искала, когато вече не може да ни защитава, да сме сред приятели.

— Разбира се — потвърди синът на Грейс. — Тя е богиня и се грижи за хората си.

— За поклонниците си ли имаш предвид? Питър изсумтя.

— За приятелите си — настоя момчето. — В Самоа ние се отнасяме към боговете с голямо уважение, но сме и техни приятели и помагаме на добрите, когато можем. От време на време боговете се нуждаят от помощта на хората. Мисля, че се справихме добре, какво ще кажете?

— Да — увери го Питър. — Проявихте се като истински вярващи.

Момчето грейна.

Върнаха се в новото компютърно помещение. Ректорът с голяма тържественост пъхна ключа за активиране на програмата, контролираща университетския ансибал. Веднага се получиха съобщения и програми за проверка от Междузвездния конгрес, за да се уверят, че няма пропуски в защитата и всичко е по правилата. Сиванму чувстваше колко напрегнати са всички — освен Малу, който, изглежда, никога не изпитваше страх, — докато след няколко минути програмите не завършиха проверката и не дадоха заключението си. От Конгреса веднага пристигна съобщение, че тази система е сигурна. Измамата не беше забелязана.