Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 14

Довърши задачата си и кимна одобрително. Никой нямаше да забележи какво е направил — беше сигурен. Нито Джоун, нито който и да било друг. Най-малко Дженифър, която не забелязваше и не виждаше нищо, което не се отнасяше до нея.

Прибра доказателствата от свършената работа и ги сложи в джоба си… Поколеба се, оглеждайки се наоколо.

Придърпа бележника на мисис Сътклиф към себе си и седна, сбърчил вежди…

Трябва да остави бележка на Джоун…

Но какво да напише? Трябва да е нещо, което Джоун ще разбере и което няма да означава нищо за всеки друг, който прочете бележката.

А това действително беше невъзможно! В трилърите, които Боб обичаше да чете през свободното си време, оставяха някакъв тайнопис, който беше неразгадаем за останалите. Но той не можеше сега да започне да съчинява тайнопис, пък и Джоун беше от хората, които обичат всичко да им е ясно…

Сетне челото му се изглади. Сети се за друг начин, който не би привлякъл вниманието върху Джоун. Ще остави най-обикновена бележка. А после ще я предаде на някой друг, който да я даде на Джоун в Англия. Започна да пише бързо…

„Мила Джоун, отбих се да те попитам дали искаш да поиграем голф довечера, но щом си била на язовира, ще си изморена. Какво ще кажеш за утре? Пет часа в Клуба.

Твой Боб.“

Доста небрежна бележка, която човек оставя на сестра си, при положение, че може би никога повече нямаше да я види, но колкото по-небрежна, толкова по-добре. Не трябваше да въвлича Джоун в никакви странни истории, тя дори не трябваше да знае, че се върши нещо нередно. Джоун не можеше да се преструва. Щеше да е в безопасност просто защото не знаеше нищо.

А бележката имаше двойна цел. От нея личеше, че Боб няма ни най-малко намерение да заминава някъде.

Помисли една-две минути, после отиде до телефона и поиска да го свържат с британското посолство. Скоро говореше с Едмъндсън, третия секретар, негов приятел.

— Джон? Обажда се Боб Ролинсън. Може ли да се срещнем някъде, след като се освободиш? Може ли да излезеш по-рано? Налага се, приятелю. Важно е. Всъщност, става дума за едно момиче… — изкашля се с притеснение. — Тя е чудесна, прекрасна. Неземна. Само че работата е малко заплетена.

Едмъндсън важничеше по телефона и говореше с неодобрение.

— Ех, Боб, пак тези момичета. Добре, става ли в два часа? — и прекъсна разговора.

Боб чу далечно изщракване, като че ли някой подслушваше, и постави слушалката на мястото й.

Добрият стар Едмъндсън. Всички телефони в Рамат се подслушваха и двамата си бяха разработили свой собствен код. Прекрасно момиче, което беше и „неземно“, означаваше нещо спешно и важно.

Едмъндсън щеше да го чака с колата си пред новата Търговска банка в два часа и той щеше да му каже, къде е скрил скъпоценните камъни. Ще му каже, че Джоун не знае нищо за тях, но това щеше да е важно, ако нещо се случеше с него. Джоун и Дженифър щяха дълго да пътуват по море и нямаше да се върнат в Англия по-рано от шест седмици. Дотогава революцията почти сигурно щеше да е избухнала и щеше да е успяла или да е потушена. Али Юсуф може би вече щеше да е в Европа, или двамата с Боб щяха да са мъртви. Щеше да разкаже на Едмъндсън достатъчно, но не прекалено много.