Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 111

— Зная за какво намеквате! — извика тя. — Искате да убедите хората, че не таен агент или нещо подобно е извършил убийствата, а че те са дело на някой, който случайно е бил там, който случайно е видял как скриват съкровището в тенис ракетата. Някой, който е разбрал, че детето ще идва в „Медоубенк“ и ще има възможността да прибере скритото съкровище. Но аз ви казвам, че това не отговоря на истината!

— Мисля, че точно така е станало. Да — каза Поаро. — Някой е видял къде скриват скъпоценните камъни и е забравил за всичко друго, твърдо решен да ги притежава!

— Не е вярно, казвам ви. Нищо не съм видяла…

— Инспектор Келси — обърна се Поаро.

Инспектор Келси кимна, отиде до вратата, отвори я и в стаята влезе мисис Ъпджон.

II

— Как сте, мис Булстрод? — попита смутено мисис Ъпджон. — Съжалявам, че съм толкова раздърпана, вчера бях някъде около Анкара и току-що пристигам със самолета. Изглеждам ужасно, но наистина нямах никакво време да се измия и преоблека.

— Това няма никакво значение — каза Еркюл Поаро.

— Искаме да ви зададем няколко въпроса.

— Мисис Ъпджон — започна Келси, — когато дойдохте, за да доведете дъщеря си в училището и бяхте в кабинета на мис Булстрод, вие погледнахте през прозореца… онзи, който гледа към алеята за колите отпред и възкликнахте, сякаш разпознахте някой, когото видяхте там. Така ли беше?

Мисис Ъпджон отвори широко очи.

— Когато бях в кабинета на мис Булстрод ли? Погледнах… да, разбира се! Да, видях някого.

— Някого, когото се изненадахте, че виждате?

— Ами, аз по-скоро бях… Разбирате ли, това беше преди толкова много години.

— Имате предвид периода, през който работихте за разузнаването към края на войната?

— Да. Беше преди около петнадесет години. Естествено, тя изглеждаше много по-възрастна, но аз веднага я познах. Започнах да се чудя, какво за Бога, прави тя тука.

— Мисис Ъпджон, бихте ли огледали присъстващите в стаята и да ми кажете дали тази личност е тук?

— Да, разбира се — отговори мисис Ъпджон. — Видях я веднага щом влязох. Ето я.

Тя посочи с пръст. Инспектор Келси имаше бързи рефлекси, Адам — също, но недостатъчно. Ан Шапланд бе скочила на крака. В ръката си държеше малък, зловещ на вид автоматичен пистолет, насочен право срещу мисис Ъпджон. Мис Булстрод се оказа по-бърза от двамата мъже и рязко излезе напред, но още по-бърза се оказа мис Чадуик. Тя не се опита да прикрие мисис Ъпджон, а жената, която стоеше между Ан Шапланд и мисис Ъпджон.

— Не, няма да го направиш — извика Чади и се хвърли върху мис Булстрод, точно когато прозвуча изстрелът от малкия автоматичен пистолет.

Мис Чадуик се олюля и после бавно се свлече на земята. Мис Джонсън изтича към нея. Адам и Келси вече държаха Ан Шапланд. Тя се съпротивляваше като дива котка, но те успяха да избият малкия пистолет от ръката й.

Мисис Ъпджон каза задъхана:

— Навремето ми казаха, че тя е убиец. Макар че беше толкова млада. Една от най-опасните агентки, които имаха. Кодовото й име беше Анджелика.

— Лъжеш, кучко! — Ан Шапланд почти изплю думите.

Еркюл Поаро се намеси:

— Не лъже. Вие наистина сте опасна. Винаги сте водили изпълнен с опасности живот. Никой досега не е подозирал коя сте. Пък и там, където сте работили, сте използвали истинското си име, вършили сте работата, която се иска от вас, безупречно, само че навсякъде сте имали цел и тази цел е била да получавате информация. Работили сте в една петролна компания, с един археолог, чиято работа го е отвела в една определена част от земното кълбо; с актриса, протеже на изтъкнат политик. Действате като таен агент още от седемнадесетгодишна възраст, макар и при различни работодатели. Вие сте наемен агент и услугите ви се заплащат високо. Играете двойна игра. При повечето от задачите сте се представяли със собственото си име, но понякога сте използвали различна самоличност. Именно тогава ви се е налагало да се приберете у дома, за да бъдете с майка си. Но аз много се съмнявам, мис Шапланд, че възрастната жена, която посетих в едно селце и за която се грижи медицинска сестра — възрастна жена, действително душевноболна, с умопомрачено съзнание — е вашата майка. Тя ви е служила само като извинение, за да напускате работата си да се криете от приятелите си. Трите зимни месеца, които сте прекарали с „майка си“, която била изпаднала в една от „кризите“ си, съвпадат по време с посещението ви в Рамат. Не като Ан Шапланд, а като Анджелика де Торедо, испанка или по-скоро испанска кабаретна танцьорка. Били сте настанена в съседната стая до мисис Сътклиф и по някакъв начин сте успели да видите как Боб Ролинсън скрива диамантите в тенис ракетата. Тогава не сте имали възможност да откраднете ракетата, защото англичаните са били набързо евакуирани, но сте успели да прочетете имената върху етикетите на багажа и после е било лесно да научите нещо за тези хора. Не било трудно да получите работа като секретарка тук. Поразпитах тук-там. Платили сте значителна сума на бившата секретарка на мис Булстрод, за да освободи мястото поради „нервна криза“. Измислили сте доста приемлива история. Пратили са ви да напишете поредица от статии за знаменитото девическо училище, видяно „отвътре“. Лесна работа, а? И да липсва ракетата за тенис на някое от момичетата, какво от това? Още по-лесно — отивате нощем в спортната зала и прибирате диамантите. Само че мис Спрингър не е влизала в сметките ви. Вероятно тя вече ви е видяла да разглеждате ракетите. Може би тя се е събудила случайно в онази нощ. Проследила ви е дотам, а вие сте я застреляли. По-късно мадмоазел Бланш се е опитала да ви изнудва и вие сте я убили. Убийството ви се удава лесно, нали?