Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 179

— Колко се привързах към вас — каза й Джейн Клозън. — Сюзън, мисля, че утре няма да бъда тук, но поне вчера успях да се погрижа за фондацията. Добри и надеждни хора ще контролират дейността й от мое име. Чухте ли за Дъглас?

— Да. Не бях сигурна дали вие знаете.

— Съжалявам за него. Можеше да постигне толкова много. И освен това се безпокоя за майка му. Той й е единствен син.

— Госпожо Клозън, не е лесно да ви го кажа, но мисля, че ще искате да го знаете. Мъжът, отнел живота на Реджайна и поне на още петима души, е арестуван. Има неоспорими доказателства за вината му. И вие изиграхте съществена роля за разкриването на тези убийства.

Сюзън видя как тялото на умиращата жена потръпна конвулсивно.

— Радвам се… Каза ли нещо за Реджайна? Имам предвид… Питам се дали е била много уплашена.

„Вероятно е била ужасена — помисли си Сюзън. — Аз поне бях, със сигурност.“

— Надявам се, че не — изрече тя гласно.

Джейн Клозън вдигна поглед към нея.

— Сюзън, единственото, което има значение сега, е, че скоро ще бъда при нея. Сбогом, мила моя, и ви благодаря за човечността.

Докато слизаше надолу с асансьора, Сюзън мислено се върна към събитията от предишната седмица.

„Възможно ли е да е минало толкова малко време? — запита се тя. — Наистина ли само преди девет дена се запознах с Джейн Клозън?“

Помисли си за Каролин Уелс и нейния съпруг Джъстин. Беше разговаряла с него тази сутрин. Каролин беше излязла от кома и лекарите прогнозираха пълно, макар и продължително възстановяване. Сюзън беше започнала да му се извинява; в края на краищата, нали ако не беше повдигнала въпроса за тайнственото изчезване на Реджайна Клозън, всички тези ужасни неща нямаше да се случат нито с него, нито с Каролин. Но Джъстин настоя, че независимо от мъчителната тревога през последната седмица, всичко, което се бе случило, имаше своя дълбок смисъл. Той възнамеряваше да възобнови сеансите си при доктор Ричардс и се надяваше, че щом преодолее болезнената си ревност, страхът, който караше Каролин да бъде толкова потайна, вече нямаше да бъде част от техния съвместен живот.

„Освен това — беше казал Джъстин през смях, — нямаше да преживея огромното удоволствие да гледам как капитан Ший, объркан и смутен, непохватно поднася своите извинения. Той наистина беше убеден, че аз съм убиецът.“

„Поне те двамата с Каролин ще бъдат добре — помисли си Сюзън. — Но не и бедната Тифани Смит, нито другите двама души, чиято смърт бе пряко свързана със случая — Хилда Джонсън и Абдул Парки.“ Тя си напомни, че през седмицата трябва да посети магазина на Нат Смол на Макдугъл Стрийт и да го уведоми, че убиецът на неговия приятел е заловен.

Всичко беше започнало толкова безобидно. Намеренията на Сюзън бяха просто да повдигне въпроса за това как самотни, нищо неподозиращи жени, въпреки своята интелигентност и очевидна изисканост, могат да бъдат подмамени в съмнителни, а понякога и фатални връзки с мъже, които са ги избрали за свои жертви. Темата беше страхотна и стана основа на няколко оживени предавания.