Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 178

С последно усилие Сюзън размърда глава на две страни. Внезапна остра болка я прониза — назъбеното стъкло, притиснато между пода и тялото й, се вряза в дебелия найлон под нея. Изпод рамото й бликна кръв, но тя усети как найлонът започна да се отлепва. Продължи да диша тежко, докато движеше тялото си напред-назад, напред-назад, усещайки как кръвта блика от раните й, но и как първите глътки въздух проникват в торбата.

Половин час по-късно Дон Ричардс я намери на пода на собствения й кабинет. Тя беше почти в безсъзнание; слепоочието й бе посиняло, а косите й сплъстени от кръв; гърбът й продължаваше да кърви; ръцете и краката й бяха разранени и отекли от борбата с въжето, свързано около тялото й. Навсякъде около нея бяха разпилени парчета назъбено стъкло.

110

Алекс Райт чакаше на пристанището, когато „Валери“ навлезе в Сан Блас във вторник сутринта. Беше осем часа. Той беше напуснал Ню Йорк предната вечер, отправяйки се към летището направо от офиса на Сюзън Чандлър. Питаше се дали Дон Ричардс, който й се беше обадил с молба да го изчака, най-накрая се беше отказал. Алекс беше изгасил всички лампи на излизане, така че Ричардс вероятно беше приел, че тя не го е изчакала. По всяка вероятност секретарката щеше да намери тялото й след около час.

Много от пасажерите на „Валери“ стояха на палубата.

„Има някаква магия в това, да си на борда на кораб, който влиза в пристанище“ — помисли си той. Въпреки че беше символично, защото всяко ново пристанище означаваше край на нечие пътуване.

Това щеше да бъде последният воаяж за Дий. Тя беше неговата последна самотна дама. И после щеше да отпътува за Русия. Ето къде щеше да го застигне вестта за трагичната смърт на двете сестри, които бяха негови гости на приема в събота вечерта. Сюзън му беше казала, че можели да го разпознаят на някоя от снимките от пътешествието на Реджайна. Беше възможно. Но на това пътуване изглеждаше съвсем различно. Дали някой щеше да го разпознае наистина? Едва ли, реши той убедено.

Забеляза Дий на палубата. Тя се усмихваше и му махаше. Или може би го посочваше!

Внезапно осъзна, че няколко мъже бяха застанали от двете му страни. После чу тих дълбок глас, който изрече:

— Вие сте арестуван, господин Райт. Моля, последвайте ни без излишен шум.

Алекс Райт потисна изненадата си и сви рамене. После се извърна, за да тръгне. С горчива ирония си даде сметка, че това се оказа краят на собственото му пътуване.

Дон Ричардс изчака във фоайето на болницата, докато Сюзън беше на посещение при Джейн Клозън. Тази сутрин тя лежеше в леглото с единствена възглавница под главата. Ръцете й бяха скръстени върху завивката. Щорите бяха спуснати. Въпреки полумрака в стаята тя веднага забеляза синината върху слепоочието на Сюзън и попита:

— Какво се е случило, Сюзън?

— О, дреболия. Ударих се лошо, нищо повече.

Сюзън почувства как в очите й напират сълзи, когато се наведе да целуне Джейн Клозън по бузата.