Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 177

— Алекс, ти имаш нужда от помощ, от сериозна помощ — изрече умолително Сюзън, като се опитваше да скрие отчаянието в гласа си. — Твоят късмет се изчерпва. Все още можеш да се спасиш, ако престанеш сега.

— Но аз не искам да спирам, Сюзън — каза той делово.

Звънът на телефона го накара да скочи на крака. Двамата слушаха напрегнато, докато Дон Ричардс оставяше съобщението си, че е на път за офиса й.

„Моля те, Господи, нека пристигне скоро!“ — помисли си Сюзън.

— Време е — изрече Алекс Райт спокойно.

И с рязко движение на ръката издърпа торбата така, че да покрие останалата част от главата й, след което бързо я запечата.

После избута тялото под бюрото.

Стана и сведе поглед към творението си.

— Ще умреш много преди Ричардс да пристигне — каза той с деловата убеденост на човек, правил това и друг път. — Ще отнеме десетина минути.

Млъкна за момент, за да я остави да осмисли думите му.

— След толкова издъхна Реджайна.

108

— Вижте, господине, не съм го измислил аз уличното задръстване — заяви на Дон Ричардс шофьорът на таксито. — Мидтаун Тънъл е затворен. Какво толкова?

— Нали говорихте по телефона с диспечера. Той не трябва ли да ви предупреждава за подобни обстоятелства? Не можехте ли да ги избегнете?

— Господине, ако някой направи макар и незначителна катастрофа, трийсет секунди по-късно вече имате спиране на движението и задръстване.

„Излишно е да споря с него — направи усилие да се успокои Дон, — а и това няма да ми помогне да стигна по-бързо. Но е толкова потискащо да си заклещен така с всички тези клаксони, които пищят около теб.“

109

Малкото въздух, останал в найлоновия чувал, беше на свършване. Сюзън усещаше, че започва да й се вие свят.

„Вдишвай бързо и повърхностно — повтаряше си тя. — Не изразходвай всичкия кислород.“

Изведнъж в съзнанието й проблесна спомен за един от първите случаи, по които беше работила като помощник-окръжен прокурор. Той включваше жена, намерена с найлонова торба на главата.

„Аз бях тази, която твърдеше, че смъртта й не може да е самоубийство и бях права. Жената твърде много обичаше своите деца, за да ги изостави доброволно.“

Не мога да дишам. Не мога да дишам!

Болката в гърдите й непрестанно нарастваше.

„Не припадай!“ — забрани си тя ожесточено.

Убитата жена с найлоновия чувал на главата беше с румено лице, когато я намериха. Заради въглеродния окис — беше обяснил съдебният лекар.

Не мога да дишам. Искам да заспя.

Чувстваше как съзнанието й се отпуска, сякаш готово всеки момент да се откаже от битката.

Дий. Алекс щеше да се срещне с нея утре. Тя щеше да бъде неговата последна жертва.

„Заспивам — помисли си Сюзън. — Не мога повече да остана будна. Не искам да умирам. Не искам Дий да умира.“ Мисълта й се бореше да продължи, да оцелее без въздух.

Беше натикана под бюрото. С внезапно рязко движение тя се оттласна с крака от предния плот и успя да се избута няколко сантиметра. Почувства кошчето за отпадъци от дясната си страна.

Кошчето! Стъклата от счупената ваза бяха вътре!

Като се задъхваше, Сюзън изви тяло на една страна, усети как кошчето се преобръща и чу как парчетата стъкло се разпиляват по пода. Когато извърна глава по посока на звука, тя усети как кошчето се отдалечава и мракът я поглъща.