Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 171

Докато омотаваше въжето около безчувственото й тяло, щеше да й обясни каква е причината за всичко. Беше обяснил и на останалите и макар че смъртта на Сюзън не беше част от първоначалния му план, а повече въпрос на целесъобразност, все пак тя заслужаваше да знае, че също е станала част от ритуала, който бе предприел, за да изкупи греховете на своята мащеха.

Стига да искаше, можеше да я убие с преспапието, само че не я беше ударил толкова силно. Само я зашемети и тя вече идваше на себе си. Без съмнение беше достатъчно в съзнание, за да схване онова, което имаше да й каже.

— Трябва да разбереш, Сюзън — започна той с назидателен тон, — аз никога нямаше да ти причиня зло, ако не се беше замесила. Всъщност, ти ми харесваш. Наистина. Ти си интересна жена и освен това си много умна. Което се оказа и твой недостатък, нали? Може би си твърде умна и ставаш опасна за самата себе си.

Започна да усуква въжето около ръцете й, като леко повдигаше тялото й. Тя лежеше на пода до бюрото си; той беше намерил възглавница и я беше подложил под главата й. Беше намалил осветлението. Обичаше приглушена светлина и когато беше възможно дори използваше свещи. Естествено, тук просто нямаше как.

— Защо трябваше да говориш за Реджайна Клозън в предаването си, Сюзън? Не беше твоя работа. Тя е мъртва от три години. Тялото й се намира на дъното на залива Каулуун. Някога виждала ли си залива Каулуун? Там страшно й хареса. Много е живописно. Всички тези стотици лодки с цели семейства, които живеят на тях, без изобщо да подозират, че там долу на дъното лежи една самотна дама.

Кръстоса няколко пъти въжето върху гърдите й.

— Хонг Конг е последната земна обител на Реджайна Клозън, но тя се влюби в мен в Бали. За една толкова умна жена бе невероятно лесно да я убедя да напусне кораба. Но ето какво се случва, когато сте самотни. Искате да се влюбите и изгаряте от желание да повярвате на някого, който ви обръща внимание.

Той започна да завързва краката й. Прекрасни крака. Макар че тя беше със сако и панталон, той чувстваше формата им, докато ги повдигаше, за да омотае въжето около тях.

— Баща ми също беше лесно подмамен, Сюзън. Не е ли забавно? Той и майка ми бяха мрачна, строга двойка, но когато почина, тя много му липсваше. Баща ми беше богат, но майка ми имаше много собствени пари. В завещанието си остави всичко на него, но е мислела, че той накрая ще ги припише на мен. Тя не беше сърдечен, мил или щедър човек, но по някакъв свой начин ме обичаше. Казваше ми, че трябва да стана като баща си — да печеля много пари, да бъда усърден и да придобия отлични умения за бизнес.

Той неволно затегна по-здраво въжето, докато си спомняше безкрайните лекции.

— Ето какво ми казваше майка ми, Сюзън. Казваше ми: „Алекс, един ден ти ще бъдеш мъж с огромно състояние. Трябва да се научиш да го съхраняваш. Един ден ще имаш деца. Възпитавай ги правилно. Не трябва да ги разглезваш“.