Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 167

Наслади се на залеза над тропически остров…“

Без подкана Джанет продължи да си пее текста на „Ти ми принадлежиш“.

„Виж тържището на стария Алжир…“

Сюзън внезапно забрави раздразнението си, предизвикано от супата.

— Джанет, спри за момент.

Джанет се смути.

— Съжалявам, ако съм ви подразнила с пеенето си, докторе.

— Не, не, изобщо не ме дразниш — успокои я Сюзън. — Просто докато те слушах, нещо ми хрумна във връзка с песента.

Сюзън се замисли за бюлетина от „Габриел“, в който Бали се споменаваше като тропически остров; спомни си и за картичката с ресторанта, в който една маса на верандата беше оградена с кръг.

С топка в стомаха Сюзън си даде сметка, че късчетата от пъзела започваха да се подреждат. Да, парченцата бяха там, но тя все още не можеше да определи кой ги местеше.

„Уин или О-уен беше изразил желание да разведе Каролин Уелс из Алжир — помисли си тя. — Виж тържището на стария Алжир.“

— Джанет, изпей ми песента докрай, ако обичаш. Още сега — подкани я Сюзън.

— Щом искате, докторе. Не ме бива много, ама чакайте да видя. Да, така беше: „Прелети над океана в сребрист самолет…“.

„Преди три години Реджайна е изчезнала след пристигането си в Бали — каза си Сюзън. — Преди две години можеше да бъде Каролин, а може и вместо нея да е била избрана друга жена — в Алжир. Миналата година може да е срещнал поредната си жертва в самолет, а не на туристически кораб. А какво е било преди това? — запита се тя. — Нека се върнем назад: дали преди четири години не е срещнал някаква жена в Египет? Това би паснало на модела.“

— „Виж джунглата, окъпана от дъжда…“ — продължаваше да пее Джанет.

„Това може да се окаже стихът за тазгодишната жертва. Някоя нова, която изобщо не подозира, че се излага на смъртна опасност.“

— „Спомни си, когато се завърнеш у дома…“ — Джанет очевидно пееше с удоволствие. Накрая сниши гласа си, за да прозвучи меланхолично: — „Ти ми принадлежиш“.

Веднага щом Джанет излезе от кабинета й, Сюзън се обади на Крис Райън.

— Крис, би ли проверил още нещо? Необходимо ми е да знам дали няма доклад за жена, изчезнала в средата на октомври преди четири години… най-вероятно по време на пътешествие в Египет.

— Без проблем — отвърна с готовност Райън. — Аз и без друго се канех да ти се обадя. Помниш ли имената, които ми даде тази сутрин? За онези пасажери на двата туристически кораба?

— И какво? — попита Сюзън.

— Няма такива. Паспортите, които са използвали, са били фалшиви.

„Знаех си! — възкликна мислено Сюзън. — Знаех си!“

В пет без десет следобед Крис Райън спешно й се обади. Тя наруши един от най-строгите си принципи и остави пациент, за да проведе разговора.

— На вярна следа си, Сюзън — каза й той. — Преди четири години една трийсет и девет годишна вдовица от Бърмингам, Алабама, е изчезнала в Египет. Била е на воаяж до Близкия изток. Очевидно е пропуснала обичайната туристическа обиколка и е предпочела да се разходи сама. Тялото й не е намерено. Като се имат предвид политическите размирици в Египет, властите са приели версията, че е станала жертва на някоя от терористичните групировки, които са се опитвали да свалят правителството.