Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 166

Изпълненият с облекчение смях на Хюбърт Марч беше като балсам за душата на Дъглас Лейтън.

— Аз нямам нужда от извинения, но се надявам, че ще се извини на теб, момчето ми.

99

Джим Кърли закара Алекс Райт до летище „Кенеди“ и остави куфарите му до бордюра с линията за регистрация.

— Много е натоварено в този час, господин Алекс — каза той, докато се озърташе нервно към полицая, който се въртеше наоколо и заплашваше с глоба колите, които се задържаха твърде дълго до бордюра.

— Какво очакваш да бъде в девет часа сутринта в понеделник, Джим? — попита Алекс Райт. — Влизай обратно в колата и изчезвай, преди да са ме хванали да плащам глоба. Освен това помниш ли какво ти казах?

— Разбира се, господин Алекс. Да се обадя на доктор Чандлър и да й кажа, че съм на нейно разположение.

— Точно така — каза Алекс окуражително. — И?

— И тя може би ще ми даде подходящите аргументи, за това как няма нужда от кола и от сорта. На това място аз трябва да кажа: „Господин Алекс ви умолява да ми позволите да ви бъда в услуга, но при едно условие — доктор Чандлър не може да вози свой приятел в тази кола“.

Алекс Райт се засмя и тупна своя личен шофьор по рамото.

— Знам, че мога да разчитам на теб, Джим. А сега тръгвай. Този полицай трябва да си изразходи кочана и вече се е запътила към моята кола.

100

Сюзън свърши своето радиопредаване и се върна в офиса си. Оставаше й час и половина до първия пациент, който щеше да дойде точно в два. Свободното време беше лукс, с който тя не беше свикнала.

Прекара го в проучване на папката, която беше събрала през изминалата седмица. Вътре се намираха брошурите, които Реджайна Клозън и Каролин Уелс бяха запазили от пътешествията си на борда на „Габриел“ и „Морска нимфа“, както и снимките на тюркоазния пръстен на Тифани, изпратени й от Пийт Санчес. Но колкото и внимателно да ги проучваше, те не й разкриваха нищо ново.

Накрая прослуша отрязъци от три свои предавания от предната седмица — с Каролин Уелс от понеделник и с двете обаждания на Тифани Смит от вторник и сряда. Изслуша внимателно Каролин, толкова разстроена и уплашена, че се замесва; после Тифани, така изпълнена с угризения в сряда, защото в обаждането си във вторник беше омаловажила подаръка от Мат.

Усилията й отново се оказаха напразни — и записите не я наведоха на някаква следа.

Беше предупредила Джанет да не й поръчва обяд преди един часа. В един и половина секретарката й влезе в кабинета с обичайния хартиен плик. Тананикаше си „Ти ми принадлежиш“.

— Доктор Чандлър — каза тя, докато оставяше обяда й върху бюрото, — тази песен не ми излезе от главата през целия уикенд. Освен това ме влудяваше, защото не можех да си спомня пълния текст. Затова се обадих на мама и тя ми я изпя. Наистина хубава песен.

— Така е — съгласи се разсеяно Сюзън, докато отваряше хартиения плик, от която извади кутията със супата за деня. Беше от граховата, която тя ненавиждаше, и Джанет го знаеше отлично.

„Тя се омъжва следващия месец и се мести в Мичиган — каза си Сюзън. — Не се разправяй с нея. Няма смисъл.“

„Виж пирамидите край Нил…