Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 163

— Ей, я престанете да ме анализирате — възпротиви се Сюзън.

— Питам ви като приятел.

— Тогава ще ви отговоря. Става въпрос за обичайното положение при един развод — разделение на принадлежността. Майка ми беше покрусена, а баща ми търчеше наоколо и разправяше, че никога не се е чувствал по-щастлив. В известен смисъл това ме накара да подложа на съмнение всички онези години, в които очевидно съм страдала от илюзията, че сме били много щастливо семейство.

— А вашата сестра? Близки ли сте с нея? Даже не е необходимо да ми отговаряте. Би трябвало да видите изражението си.

Сюзън се чу да казва:

— Преди седем години точно щях да се сгодявам, когато на сцената се появи Дий. Познайте кой спечели мъжа и стана булка?

— Сестра ви.

— Точно така. После Джак загина при злополука, докато беше на ски в планината, а сега тя отново се опитва да спечели мъжа, с когото се срещам. Бива си я, нали?

— Обичате ли Джак все още?

— Мисля, че никога не преставаш да обичаш човека, в когото си бил влюбен толкова силно. Освен това смятам, че не е необходимо да се опитваш да изтриваш някаква част от миналото си, защото и без друго не си способен да го направиш. Спасението, както проповядвам пред майка ми, е в това да съумееш да се освободиш от болката и да продължиш напред.

— Вие успяхте ли?

— Мисля, че да.

— Този нов човек интересува ли ви?

— Много е рано да се каже. А освен това може ли да говорим за времето, или даже по-добре… ще ми кажете ли защо тези списъци с пасажерите ви направиха такова впечатление?

Съчувствието и топлотата изчезнаха от очите на Дон Ричардс.

— Само ако вие ми кажете защо бяхте отбелязали няколко имена и бяхте оградили две от тях — Оуен Адамс и Хенри Оуен Йънг.

— Оуен е едно от любимите ми имена — отвърна Сюзън. — Става късно, Дон. Вие тръгвате утре рано сутринта, а мен ме очаква тежък ден.

Тя си помисли за телефонния разговор, който трябваше да проведе в осем часа сутринта с Крис Райън и за пакета със снимки, който трябваше да получи от Лондон следобед.

— Всъщност, може и да остана в офиса до девет часа.

96

В понеделник сутринта Крис Райън обичаше да отива рано на работа. Неделите бяха за домашните и обикновено поне две от шестте му деца заедно със семействата си се отбиваха да посетят него и съпругата му и оставаха за вечеря.

Предния ден беше изключително натоварена неделя и като резултат Крис отключи кабинета си в 8:20 сутринта. Незабавно провери съобщенията и намери няколко, които изискваха бърза реакция. Първото беше оставено в събота от източник в Атлантик Сити и съдържаше интересна информация за Дъглас Лейтън. Второто беше от Сюзън Чандлър.

„Крис, Сюзън е. Обади ми се веднага“ и толкова.

Тя вдигна още при първото позвъняване.

— Крис, попаднала съм на нещо и имам нужда да ми направиш проверка за двама души. Единият е бил пасажер на пътническия кораб „Габриел“ преди три години; другият е пътувал на туристически кораб „Морска нимфа“ преди две години. Проблемът е, че според мен това е един и същи човек. Ако съм права, говорим за сериен убиец.