Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 161

Той се върна на бюрото си, за да огледа изброените имена.

В два часа се намираше в Тъксидо Парк. Майка му се прибра от обяд с приятели в клуба и го намери седнал на стъпалата на верандата.

— Дон, скъпи, защо не ми каза, че ще дойдеш? — попита тя.

— Когато се качих в колата, все още не бях сигурен, че ще се запътя насам. Изглеждаш много добре, мамо.

— Ти също. Харесвам те с пуловер. Придава ти младежки вид.

Тя забеляза куфара до него.

— Нанасяш ли се, скъпи?

Той се усмихна.

— Не, просто исках да те помоля да го прибереш някъде на тавана.

„Сигурно са всички онези снимки на Кати“ — помисли си тя.

— На тавана има достатъчно място за един куфар… или за каквото си решиш — каза Елизабет Ричардс.

— Няма ли да ме попиташ какво има вътре?

— Ако държиш да зная, сам ще ми кажеш. Предполагам, че е нещо на Кати.

— Извадих всичко, което имах в апартамента, свързано с Кати, майко. Това шокира ли те?

— Дан, подозирах, че до този момент си имал нужда от всички тези спомени. Сега обаче чувствам, че се опитваш да продължиш напред в личния си живот и знаеш, че Кати не може да бъде част от него. Като станат на четиридесет, повечето хора отправят трезв поглед както назад в миналото, така и напред в бъдещето. Между другото, зная, че имаш ключ за къщата. Защо просто не си влязъл вътре?

— Видях, че колата ти я няма и изведнъж осъзнах, че нямам никакво желание да влизам в празна къща.

Той стана и се протегна.

— Ще пийна чаша чай с теб и после тръгвам. Тази вечер имам среща. Което прави два пъти за една седмица с един и същи човек. Какво ще кажеш?

Той се обади на Сюзън от вестибюла на собствената й жилищна кооперация точно в седем.

— Става ми навик да се извинявам, че не съм точна — каза тя, докато го въвеждаше в апартамента. — Продуцентът ми цяла седмица ми крещи, че пристигам в последния момент. Няколко пъти едва успявам да се върна в кабинета си, преди да е пристигнал пациент, а вие не по-зле от мен знаете, че хората, дошли на терапия, не трябва да чакат. Тази вечер пък… е, ще бъда напълно откровена: преди няколко часа затворих очи за няколко минути и току-що се събудих. Спала съм като мъртва.

— Значи ви е било необходимо — каза той.

— Ще ви предложа чаша вино, ако ме изчакате петнайсет минути да се приготвя — предложи Сюзън.

— Дадено.

Тя видя, че гостът й разглежда апартамента с нескрит интерес.

— Имате много хубаво жилище, доктор Чандлър — каза той. — Една моя пациентка е агент за недвижими имоти. Казвала ми е, че в мига, в който влезе в дадена къща, усеща вибрациите на хората, които живеят там.

— Вярвам го — каза Сюзън. — Не знам какви вибрации изпраща това жилище, но се чувствам ужасно удобно в него. Нека ви донеса тази чаша вино и можете да разгледате, докато се преоблека.

Дон отиде в кухнята с нея.

— Моля ви, не се обличайте специално — каза той. — Както виждате и аз не съм официален. Отбих се у майка ми днес следобед и тя ми каза, че изглеждам добре в пуловер, така че сложих отгоре едно сако и толкова.

„Има нещо странно в доктор Ричардс — помисли си Сюзън, докато нагласяваше яката на една елегантна синя блуза и се пресягаше за сакото си в десен рибна кост. — Не знам точно какво е, но има нещо у него, което просто не разбирам.“