Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 162

Тя излезе от спалнята, отиде във фоайето и точно се канеше да каже „Готова съм“, когато видя Доналд Ричардс, застанал до писалището й да разглежда двата списъка на пасажерите от туристическите рейсове.

Очевидно я беше чул, защото вдигна поглед.

— Има ли някаква специална причина да ги събирате, Сюзън? — попита тихо той.

Тя не отговори веднага и той ги остави.

— Съжалявам, ако съм злоупотребил с любезната ви покана да разгледам. Това е красиво писалище от деветнайсети век и исках да го огледам отблизо. Списъците на пасажерите не изглеждаха поверителен материал.

— Вие казахте, че сте пътували често на „Габриел“, нали? — попита Сюзън. Не й хареса това, че той си бе позволил да рови из книжата на писалището й, но реши да го отмине.

— Да, много пъти. Красив кораб. — Той отиде до мястото, където стоеше тя. — Вие изглеждате много добре, а аз съм много гладен. Хайде да тръгваме.

Влязоха в един уютен ресторант за морски деликатеси на Томпсън Стрийт.

— Собственост е на бащата на един от моите пациенти — поясни той. — Редовно ми прави отстъпка.

— И без намалението определено си заслужава — каза Сюзън по-късно, докато сервитьорът прибираше чиниите им.

Той замълча за момент и отпи от виното си.

— Сюзън, искам да ви попитам нещо. Отбих се в болницата и вчера, и днес следобед, за да видя Джъстин Уелс. Той ми каза, че вие също сте се срещнали с него.

— Така е.

— И това е всичко, което възнамерявате да ми кажете?

— Мисля, че това е всичко, което трябва да кажа, ако се изключи факта, че според мен произшествието с жена му категорично не е нещастен случай и че той няма никаква вина.

— Зная, че за него това звучи много окуражително в момент, когато има такава отчаяна нужда от подкрепа.

— Радвам се. Той ми харесва.

— На мен също, но както ви казах онази вечер, надявам се да възобнови лечението си при мен… или при когото и да било друг… след като жена му веднъж излезе от критичното състояние. Между другото, в болницата ми казаха, че тя показвала признаци на подобрение. Точно в този момент обаче Джъстин е обладан от такова чувство за вина, че никой не може да му помогне. Знаете ли как върви мисълта му? Според него, ако не се беше обадил по телефона и не беше разстроил жена си, тя нямаше да отмени срещата си с вас, щеше да вземе такси, вместо да тръгне пеша към пощата и тогава нямаше да попадне под колелата на онзи камион.

Ричардс сви рамене.

— Разбира се, аз щях да остана без пациенти, ако хората не страдаха от комплекс за вина. Това е нещо, на което мога да бъда съпричастен. А, ето и кафето.

Сервитьорът постави чашките пред тях.

Сюзън отпи една глътка и после попита направо:

— Вие страдате ли от чувство за вина, Дон?

— От дълго време. Но сега ми се струва, че започвам да го преодолявам. Онази вечер вие казахте нещо, което ме развълнува. Казахте, че след развода на родителите си сте се почувствали така, сякаш всички сте се озовали в различни спасителни лодки. Защо?