Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 152

В шест и пет бяха пред сградата от кафяв камък, където живееше Сюзън.

— Джим, как така винаги успяваш да намериш място за паркиране? — попита Алекс Райт.

— Праведен живот, господин Алекс. Искате ли да ви включа радиото?

— Не, качвам се горе.

— Подранили сте.

— Няма значение. Ще седна в гостната и ще въртя палци.

— Идвате по-рано — възкликна Сюзън, когато Алекс се обади по интеркома.

— Няма да ви преча, обещавам — отвърна Алекс. — Мразя да чакам в кола. Чувствам се като шофьор на такси.

Сюзън се засмя.

— Добре, качете се. Можете да догледате новините от шест.

„Какъв късмет“ — помисли си тя. Косите й все още бяха увити в хавлиена кърпа. Тоалетът й за вечерта — черно сако тип смокинг с дълга тясна пола — висеше над ваната в банята с цел парата да изглади последните останали гънчици. Засега беше облечена с пухкава бяла хавлия, която я караше да се чувства като Великденски заек.

Когато я видя на вратата, Алекс прихна.

— Изглеждате като десетгодишно момиченце — каза й той.

Сюзън също се засмя.

— Дръжте се прилично и се заемете с новините.

Затвори вратата на спалнята, седна пред тоалетката и извади сешоара.

„Трябва съвсем да съм без късмет, ако не мога да си направя сама прическата — помисли си тя. — Макар че никога не изглежда толкова хубава, колкото на Дий.“

— Мили боже, закъснявам! — измърмори тя, докато включваше сешоара.

Петнайсет минути по-късно Сюзън се погледна в огледалото. Косата й изглеждаше добре, допълнителният грим скриваше пораженията от недостатъчния сън. Всичко изглеждаше наред. И въпреки това тя не се чувстваше комфортно. Беше много притеснена.

Завари Алекс да седи в кабинета и да гледа телевизия, точно както го беше инструктирала. Той я погледна и се усмихна:

— Чудесна сте. Гледах новините и ще ви разкажа подробно какво е станало днес в Ню Йорк, само да се качим в колата.

— Нямам търпение.

„Тя изглежда страхотно“ — помисли си Джим Кърли, като държеше отворената врата на колата. Докато пътуваха на север към библиотеката, той следеше внимателно движението, но надаваше ухо и към разговора на задната седалка.

— Сюзън, има нещо, което бих желал да изясня — каза Алекс Райт. — Не бях планирал да каня сестра ви на приема тази вечер.

— Моля, не се тревожете за това. Дий е моя сестра и аз я обичам.

— Не се съмнявам. Но подозирам, че не обичате Бинки. Може би направих грешка, като поканих нея и баща ви.

„Олеле!“ — възкликна мислено Джим.

— Не знаех, че и те ще дойдат — каза Сюзън, а в гласа й прозвуча раздразнение.

— Сюзън, моля ви, разберете, че исках само вие да бъдете с мен тази вечер. Поканата на Дий не влизаше в плановете ми и когато стана така, си помислих, че като включа баща ви и Бинки и ги помоля да вземат Дий, по този начин ще изразя определено отношение.

„Добро обяснение — помисли си Джим. — Хайде, Сюзън, не се сърди на човека.“

Алекс чу смеха й.

— Струва ми се, че изпращам неточни сигнали — каза Сюзън. — Не исках да прозвуча така раздразнена. Трябва да ми простите. Имах ужасна седмица.