Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 150

— Опитайте се да не мислите по този начин — предложи Дъглас Лейтън.

— Съжалявам, че трябва да ви прекъсна. — Лекарят стоеше на прага. Без съмнение чакаше да си тръгнат.

Сюзън разбра, че Лейтън няма да си тръгне преди нея.

— Госпожо Клозън — каза тя припряно, — да си спомняте дали между вещите на Реджайна, намерени в кабината, не е имало и списък на пасажерите?

— Сигурна съм, че видях такъв; беше в плик, заедно с други материали за пътуването. Защо, Сюзън?

— Защото, ако ми позволите, много бих искала да го взема назаем за няколко дни. Мога ли да отида утре?

— Ако е важно, по-добре идете сега. Настоях Вира да си вземе няколко почивни дни и да посети дъщеря си. Възнамерява да тръгне много рано утре сутринта.

— Доктор Марки, съжалявам, че ви задържах — каза Джейн Клозън с неочаквано енергичен тон. — Дъглас, подай ми чантичката, ако обичаш. Намира се в чекмеджето на нощното шкафче.

Тя взе портмонето си и извади от него една визитка. Написа нещо отгоре й и я подаде на Сюзън.

— Знам, че Вира е все още там и ще й се обадя, за да я уведомя, че отивате, но за всеки случай вземете тази визитка. Там е адресът ми. Ще говорим утре.

Дъглас Лейтън си тръгна заедно със Сюзън. Двамата се качиха в асансьора, слязоха долу и се озоваха на улицата.

— С удоволствие бих дошъл с вас. Вира ме познава много добре.

— Не, не, благодаря. Ще взема такси — каза Сюзън припряно.

Движението беше натоварено както обикновено и тя стигна на адреса на Бийкмън Плейс около пет часа. Като имаше предвид, че ще трябва да бърза обратно към апартамента си, за да се приготви за приема, Сюзън се опита да убеди шофьора да я изчака, докато изтича горе, но напразно.

Беше благодарна, че Джейн Клозън се беше обадила на своята икономка.

— Това са всички неща на Реджайна — обясни тя, въвеждайки Сюзън в гостната. — Мебелите са от нейния апартамент. Понякога госпожа Клозън седи тук самичка. Може да ти се скъса сърцето, като я гледаш.

Вира отвори най-горното чекмедже на едно старинно писалище и извади отвътре средно голям кафяв плик.

— Всички документи, намерени в кабината на Реджайна, са тук.

Вътре имаше същия тип спомени, каквито и Каролин Уелс беше донесла от своето пътуване. Освен списъка на пасажерите и пет-шест броя на ежедневния корабен бюлетин с информация за предстоящи пристанища имаше и най-различни картички, вероятно купени от тези пристанища.

„Сигурно Реджайна си ги е купувала за спомен от местата, които е посетила“ — помисли си Сюзън. — „Трябвало е да ги пусне, преди да пристигнат в Хонг Конг, ако изобщо е възнамерявала да ги изпраща.“

Тя прибра списъка на пасажерите в чантата си и реши набързо да прегледа картичките и бюлетините. Спря се на една картичка от Бали, която изобразяваше ресторант на открито. Една маса с изглед към морето беше оградена с химикал.

„Дали е вечеряла там? — запита се Сюзън. — И ако е било така, с какво е била толкова особена?“

Прехвърли информационните бюлетини, докато стигна до този за Бали.

— Ще взема картичката и бюлетина — каза тя на Вира. — Сигурна съм, че госпожа Клозън не би имала нищо против. Ще се видя с нея утре и ще я уведомя.