Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 14

„От какво се страхува толкова?“ — запита се тя. Пет минути по-късно, след като отвори вратата, нейната секретарка Джанет я поздрави с одобрителна усмивка.

— Чудесно предаване, докторе. Имаме много обаждания. Изгарям от нетърпение да видя какво представлява тази Карен.

— Аз също — отвърна Сюзън с песимистична нотка в гласа. — Някакви важни съобщения?

— Да, сестра ви Дий се обади от летището. Каза, че съжалява задето ви е изпуснала вчера. Искаше да се извини за това, че е избухнала срещу вас в събота. Освен това държеше да чуе мнението ви за Александър Райт. Запознала се с него, след като вие сте си тръгнали. Каза, че бил страхотно привлекателен.

Джанет й подаде едно листче.

— Записала съм го.

Сюзън си помисли за мъжа, който дочу как баща й я моли да го нарича Чарлс. Малко след четиридесетте, над метър и осемдесет, русолява коса, заразителна усмивка, спомни си тя. Беше дошъл при нея, след като баща й се беше обърнал да посрещне друг гост.

— Не позволявайте това да ви разстройва. Вероятно е идея на Бинки — беше казал той окуражително. — Хайде да си вземем малко шампанско и да излезем навън.

Беше един от онези великолепни ранни есенни следобеди и двамата останаха на терасата, лениво отпивайки от високите чаши. Подрязаната морава и цветните градини представляваха изключителен декор за внушителната къща с кули, която баща й беше построил за Бинки.

Сюзън беше попитала Алекс Райт откъде познава баща й.

— До днес не го познавах — беше обяснил той. — Но с Бинки се знаем от години.

После той се беше поинтересувал с какво се занимава и повдигна вежди, когато тя му отвърна, че е клиничен психолог.

— Не че ми се струва чак толкова невероятно — побърза да обясни той, — но просто като чуя титлата „клиничен психолог“, си представям някакъв сериозен възрастен човек, а не изключително привлекателна млада дама като вас. За мен двете неща просто се изключват взаимно.

Тя беше облечена в тясна рокля от тъмнозелен вълнен креп, подчертана със светлозелено шалче — един от тоалетите, които си бе купила наскоро, специално за задължителните приеми, организирани от баща й.

— Повечето неделни следобеди прекарвам в широк пуловер и дънки — каза му тя. — Така картината изглежда ли по-успокояваща?

Нетърпелива да си спести гледката как баща й сантименталничи около Бинки и далеч не толкова нетърпелива да се види със сестра си, Сюзън скоро след това си тръгна — макар и не преди една приятелка да й прошепне, че Алекс Райт е син на покойния Александър Райт, легендарният филантроп.