Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 12

Тя знаеше, че Реджайна е мъртва. Тази сигурност извираше от сърцето й. Беше знание първично, първосигнално и тя го имаше от самото начало, от момента, в който й се обадиха от кораба, за да й съобщят, че Реджайна не се е върнала на борда, както бе заявила, че ще направи.

Тази сутрин нейният адвокат Дъглас Лейтън позвъни ядосан, за да я предупреди, че доктор Сюзън Чандлър възнамерява да обсъжда изчезването на Реджайна по радиото.

— Опитах се да я разубедя, но тя настоя, че за вас ще бъде по-добре, ако цялата истина излезе наяве, и после ми затвори — беше казал той с напрегнат глас.

Е, доктор Чандлър грешеше. Реджайна — толкова интелигентна, търсена и високо ценена във финансовия свят — беше невероятно притеснителен и затворен човек.

„По-саможива и от мен“ — помисли си Джейн Клозън делово. Преди две години от онова телевизионно предаване за изчезнали хора бяха настоявали да направят една част за дъщеря й. Тогава тя отказа да им сътрудничи от същите съображения както и сега, докато слушаше предаването на доктор Чандлър. Беше възмутена, когато онзи писател, Доналд Ричардс, изказа предположение, че Реджайна може да е била достатъчно глупава да тръгне с почти непознат мъж.

„Аз познавам дъщеря си — помисли си Джейн Клозън. — Това не беше в неин стил. Но дори и да е допуснала тази грешка, тя не заслужаваше да бъде разисквана на всеослушание по телевизията или по радиото, за да буди хорското съжаление или злорадство.“ Джейн си представяше как таблоидите разтръбяват факта, че при цялото си възпитание, образование и успех във финансовия свят, Реджайна Клозън не е била достатъчно разумна или проницателна да разпознае един жалък убиец.

Единствено Дъглас Лейтън, адвокатът в инвестиционната фирма, който отговаряше за семейните авоари, знаеше колко отчаяно беше търсила ключа към загадката около изчезването на дъщеря си. Само той знаеше, че първокласни частни детективи бяха провели щателно разследване в усилие да разкрият случая с изчезването, дълго след като полицията вече беше вдигнала ръце.

„Но аз не бях права — помисли си Джейн Клозън. — Сама си втълпих, че смъртта на Реджайна в известен смисъл е била нещастен случа“ Това правеше загубата по-поносима. Беше си измислила собствен сценарий, който я успокояваше. Според него Реджайна, която отдавна имаше шум на сърцето, внезапно бе получила инфаркт, отнел живота на баща й толкова рано, и някой — може би шофьор на такси — просто се беше уплашил, да не би да си навлече неприятности и се бе отървал от тялото й. В тази нейна фантазия Реджайна нито беше разбрала какво се е случило, нито бе страдала.

Но тогава как да си обясни онова телефонно обаждане от Карен, която позвъни в ефир, за да съобщи за някакъв мъж, който я приканвал да прекъсне пътуването си по море? Тази Карен спомена нещо за някакъв пръстен — пръстен с надпис „Ти ми принадлежиш“, гравиран от вътрешната страна на халката.