Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 16

Адвокатът, който беше така рязък по телефона тази сутрин, сега имаше почти извинително изражение.

— Доктор Чандлър, надяваме се, че не ви пречим. Госпожа Клозън държи да ви покаже нещо важно и много се надява, че ще има възможност да се срещне с жената, която се обади по време на предаването ви тази сутрин.

Сюзън потисна усмивката си, когато забеляза издайническа руменина под мургавия му загар. На места тъмнорусите коси на Лейтън бяха изсветлели от слънцето, забеляза тя, и макар да беше облечен делово в тъмен костюм и вратовръзка, той създаваше впечатление за човек на живота.

Ветроходство, реши Сюзън без конкретно основание.

Погледна часовника си. Беше три без десет, време да пристъпят към същността.

Без да обръща внимание на Лейтън, тя отправи поглед към майката на Реджайна Клозън.

— Госпожо Клозън, изобщо не съм убедена, че жената, която се обади по време на радиопредаването, ще дойде в моя офис. Опасявам се, че ако разбере за вашето присъствие, може и незабавно да си отиде. Ще ви помоля да останете в това помещение при затворена врата; позволете ми да се срещна с нея в моя кабинет и след като успея да разбера какво знае, да я попитам дали не би приела да поговори с вас. Но вие разбирате, че ако тя откаже, аз нямам право да ви позволя да нарушите нейната неприкосновеност.

Джейн Клозън отвори чантичката си, бръкна вътре и извади един тюркоазен пръстен.

— Дъщеря ми е оставила този пръстен в каютата си на „Габриел“. Намерих го сред вещите й, които ми бяха върнати. Моля ви, покажете го на Карен. Ако онзи, който тя притежава, е същият, Карен просто трябва да разговаря с мен, макар че, моля, заявете й категорично, нямам никакво желание да узнавам истинската й самоличност, а единствено всяка подробност, свързана с мъжа, по който е започнала да се увлича.

Тя подаде пръстена на Сюзън.

— Обърнете внимание на надписа — каза Лейтън.

Сюзън се взря с присвити очи в миниатюрните букви. После отиде до прозореца, вдигна пръстена към светлината и започна бавно да го върти, докато прочете написаното. Тя ахна и се обърна към жената, която стоеше безмълвна и чакаше.

— Моля ви, седнете, госпожо Клозън. Секретарката ми ще ви донесе кафе или чай. И се молете Карен да се появи.

— Опасявам се, че аз не мога да остана — обади се припряно Лейтън. — Госпожо Клозън, много съжалявам, но не бях в състояние да отложа срещата си.

— Разбирам, Дъглас. — В тона на дамата имаше едва доловима рязка нотка. — Колата ме чака долу. Ще се оправя.

Лицето му се проясни.

— В такъв случай ви казвам довиждане. — Той кимна към Сюзън. — Доктор Чандлър.

Сюзън наблюдаваше с нарастваща тревога как стрелките на часовника допълзяха до три и пет, после до три и десет. Три и четвърт, мина три и половина, а после и четири без петнайсет. Тя се върна в заседателната зала. Лицето на Джейн Клозън бе станало бледо като платно.

„Тя изпитва физическа болка“ — даде си сметка Сюзън.

— Бих могла да се възползвам от онзи чай, ако поканата все още е в сила, доктор Чандлър — каза госпожа Клозън. Само едва доловимо потрепване в гласа издаваше невероятното й разочарование.