Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 11

В този момент ключът на вратата щракна и те всички скочиха като виновни ученички, хванати насред поредната лудория. По негласно споразумение незабавно смениха темата. Знаеха, че временната раздяла е тема табу за Джъстин и освен това си даваха сметка, че той не приема свръхестествените заложби на Памела.

Каролин си спомни как грабна пръстена и го скри в джоба си. Той все още беше там.

Изключителната ревност на Джъстин беше причината за раздялата им преди две години. Каролин просто нямаше сили да понася повече.

— Не мога да живея с човек, който непрекъснато ме подозира, ако закъснея с пет минути — заяви му тя. — Имам си работа, да я наречем кариера, и ако съм останала в офиса заради някакъв проблем, значи се е налагало.

В деня, в който й се обади на кораба, той обеща да се промени.

„И Бог е свидетел, че се опитваше — помисли си Каролин. — Ходи и на терапия, но ако се замеся в тази история около доктор Сюзън, той ще си помисли, че наистина е имало нещо между мен и Оуен Адамс и пак ще се върнем там, откъдето започнахме.“

Внезапно й хрумна друго решение. Няма да спази уговорката с доктор Сюзън Чандлър. Вместо това ще й изпрати снимката от кораба, направена през време на организирания от капитана коктейл, на която Оуен Адамс се виждаше на заден план. Щеше да я изреже, така че тя да не бъде на фотографията и да й я изпрати заедно с пръстена и гравирания върху него текст.

„Ще напечатам бележка на обикновена хартия — помисли си тя. — Никога няма да могат да стигнат до мен. Ще го направя бързо и просто. Ако съществува някаква връзка между Оуен Адамс и Реджайна Клозън, нека Чандлър я открие.“ Щеше да бъде смешно да напише, че една приятелка с паранормални възможности твърди, че пръстенът е символ на смърт! Никой нямаше да го възприеме сериозно.

5

— Тук е доктор Сюзън Чандлър. Благодаря на нашия гост, доктор Доналд Ричардс и на всички вас за това, че бяхте с мен днес.

Червената лампа, която указваше присъствие в ефир, угасна. Сюзън смъкна слушалките си.

— Е, това е — каза тя.

Продуцентът й Джед Гини влезе в студиото.

— Сюзън, мислиш ли, че тази жена беше в ред?

— Да, определено. Мога само да се надявам, че няма да си промени решението относно срещата ни.

Доналд Ричардс излезе от студиото заедно със Сюзън и изчака тя да вземе такси. Сюзън се качи и той изрече колебливо:

— Мисля, че вероятността Карен да ви посети е по-малка от петдесет процента. И все пак, ако го направи, бих искал да поговорим за онова, което научите. Може би ще успея да ви помогна с нещо.

Сюзън не разбра защо внезапно я обзе негодувание.

— Нека най-напред видим какво ще стане — каза тя с безизразен тон.

— Което означава, не се тикай — промълви Ричардс тихо. — Надявам се, че ще се появи.

6

В своя апартамент на Бийкъм Плейс седемдесет и четири годишната Джейн Клозън изключи радиото, а после дълго време остана така седнала, вперила поглед навън през прозореца в бързото течение на Ийст Ривър. С привичен жест тя приглади назад кичура мека посивяла коса, който беше паднал на челото й. През последните три години, откакто дъщеря й Реджайна бе изчезнала, тя се чувстваше така, сякаш се бе вледенила вътрешно, вечно заслушана да чуе превъртането на ключ в ключалката или звън на телефон и грижовния поздрав на дъщеря си: „Мамо, надявам се, че не те безпокоя?“.