Читать «Омайване» онлайн - страница 32

Когато се събуди отново, вече беше ден и бе останала сама. Вчерашната агония беше намалена до тъпа болка в корема, но парцалите бяха подгизнали отново. Преди да се паникьоса, чу стъпки и свирукане откъм верандата. Досега не беше чувала Даг да си свирука, но нямаше кой друг да е. Той мина с навеждане през вратата и й се усмихна със златистите си очи.

Явно се бе мил на кладенеца, защото косата му беше мокра и по кожата му нямаше следи от кръв и мръсотия. Така контузиите му изглеждаха по-малко страшни. А и миришеше доста добре. Вчерашната миризма — въпреки че не беше лошо да знае къде се намира в тъмното — беше заменена от уханието на фермерския сапун, в който се долавяше дъх на мента и лавандула.

Беше без риза и носеше чисти сиви панталони, които не му бяха по мярка, защото ги бе вързал с въже. Подозираше, че са му доста къси, но не можеше да прецени, защото ги бе затъкнал в ботушите. Имаше неравномерен загар. Под ризата мургавата му кожа беше малко по-бледа, но не чак колкото нейната. Явно ходеше с дълги ръкави и през лятото. Натъртванията му бяха толкова многобройни, колкото и нейните. Но не беше толкова кльощав, колкото мислеше. Жилавите мускули се движеха с лекота под кожата.

— Добро утро, Искрице — поздрави той весело.

Първата задача бяха медицинските нужди и той се зае с такъв устрем, че я остави с усещането, че кървавите парцали са напредък, а не повод за ужас.

— Парцалите са добре. Важното е да няма постоянна струя. Нали се разбрахме, Искрице. Според мен, каквото и да е изтръгнала злината от теб, започва да зараства. Това е добре. Продължавай да лежиш.

Тя дремеше, докато той се размотаваше насам-натам. По някое време си сложи риза, малко тясна в раменете и с навити ръкави. Направи нов чай, както и храна. Остатъците от вчерашните питки и задушено свинско от избата. Принуди я да хапне и за нейно учудване не й прилоша, а веднага усети прилив на сили. Топлите камъни се сменяха редовно. След една по-дълга разходка Даг се върна с ягоди от градината и седна до нея, за да ги изядат заедно.

Когато се събуди от следващата си дрямка, видя, че се е навел над масата и гледа тъжно приставката за ръката си.

— Ще успееш ли да я поправиш?

— За жалост не. Дори да имах инструменти, не е работа за една ръка. Шевовете са разкъсани, а накрайникът е счупен. Дори и Дирла няма да може. Като стигнем в Гласфордж, ще трябва да намеря майстор на юзди, а може би и дърводелец.

Гласфордж. Дали още искаше да отиде там, след като причината за внезапното й бягство беше изчезнала? Животът й се бе преобръщал твърде често в последно време и вече не беше сигурна в нищо. Тя се обърна към стената и притисна камъка, който явно беше сменен отново, към празната си утроба.

През последните седмици бе усещала от детето страх, срам, отчаяние и гадене. Все още не бе почувствала растящия живот. Беше й неприятно да мисли, че този случайно срещнат мъж, с Езерняшките си сетива, бе усетил детето й по-добре от нея. От това я болеше, но притискането на горещия камък не помагаше.