Читать «Омайване» онлайн - страница 30

— Откъде знаеш? Все пак не виждаш посоките.

— Аз… Почувствах го. С цялото си тяло.

— Е, усетът е нещо подобно, но и много повече. — Той отпи още глътка, топлият чай успокояваше гърлото му. — Хората са най-ярките неща, които виждаш с усета. Виждаме всички, освен ако не го заслоним, за да не се разсейваме. Като да затвориш очи или да увиеш фенер с плат. Езерняците могат да сливат същността на телата си с някой друг. Ако успееш да се настроиш с другия, можеш да му предадеш сила, да забавиш кръвотечение и да помогнеш с рани. Да върнеш другия обратно към баланса. Направих нещо подобно с един новобранец… нощес. Соун. Трябва да престана да го наричам Соун Овцата. Някой ден ще се изпусна и няма да ми го прости. По време на битката един разбойник го удари с чук в гърдите. Имаше счупени ребра, а сърцето и дробовете му не работеха добре. Настроих същността си към неговата и я убедих да влезе в ритъм с моята. Беше малко брутално, но нямаше време.

— Щеше ли да умре? Без твоята помощ?

— Аз… може би. Може пък да успея да го накарам да се откаже от тези махове с меча, докато мисли, че ми е задължен. — Даг се усмихна за кратко. — Проблемът е… — Проклятие, чаят бе свършил. — Твоята рана е в утробата. Мога да я усетя като процеп в същността ти. Но не мога да ти помогна, защото… нямам такава. Утроба де. Не е част от тялото и същността ми. Ако Мари или някое от другите момичета беше тук, може би щеше да успее. Само че не искам да те оставям сама за десетина часа, докато намеря помощ.

— Не. Недей! — Ръката й стисна крака му и се дръпна засрамено, а тя се присви от поредния спазъм. Колко ли я болеше? „Много“.

— Така. Значи ще трябва да се справяме с фермерските методи. Знаеш ли какво правят жените в такъв случай?

— Мисля, че лежат.

— Майка ти и сестрите ти не са ли ти обяснявали?

— Нямам сестри, а братята ми са все по-големи. Майка ме научи на много неща, но никога не се е занимавала с акушерство. Винаги е заета с разни други неща. Мисля, че тялото се изчиства само, като при тежък месечен цикъл, но някои жени го понасят тежко. Мисля, че ако кървиш малко, е нормално, но ако кървиш много, става зле.

— Нали ще ми кажеш при теб как е?

— Ами добре… — отвърна тя колебливо.

Изражението й стана вглъбено. Сякаш се опитваше да долови песента на тялото си със заглушен усет. Даг смяташе, че е станала доста по-тиха, откакто бяха напуснали леговището. Това го караше да се притеснява.

Зачуди се дали да не измисли няколко сестри, за да засили авторитета си по въпроса.

— Виж, аз имам опит — наруши тишината. — Веднъж собственоръчно изродих бебе на Големия път. — Дали тази история беше подходяща? Вероятно не, но вече беше късно да спира. — Е, тогава си имах две ръце, но не бях особено сръчен. За щастие, това беше четвъртото дете на жената и тя ме напътстваше. Доста язвително. Наричаше ме с какви ли не думи. Запазих си ги, защото по-късно вършеха много добра работа при обучаването на опърничави новобранци. Бях на двадесет и две и толкова се гордеех, сякаш аз бях свършил цялата работа. Нека те уверя, следващият разбойник, с който се бих, въобще не изглеждаше толкова страшен.